Награда “Сребриста чайка”

На Третия международен “София филм фест на брега”, който се проведе от 10 до 18 март в Бургас, за втори път бяха присъдени 2 награди “Сребриста чайка” - на община Бургас и на публиката. Отличието има повече морален характер и се изразява в пластика, дело на бургаския скулптор Никола Станчев.

Журито, председателствано от проф. Георги Дюлгеров, присъди наградата на община Бургас - “Сребриста чайка”, на копродукцията “Поколение: изгубени и намерени” /Германия – България – Румъния – Босна и Херцеговина – Унгария – Сърбия и Черна гора – Естония/ със следните мотиви: “Произведението е успешен опит, дал възможност на млади творци от Източна Европа да покажат своите гледни точки за нашето съвремие и да защитят европейската идея за културно многообразие”.

Втората “Сребриста чайка” публиката присъди на испанския “Навътре в морето” в лицето на режисьора Алехандро Аменабар и на актьора Хавиер Бардем.

Основната програма на международния филмов фестивал София Филм Фест приключи на 13 март 2004 г. На деветото издание бяха представени 184 игрални, документални и късометражни филми от цял свят. 140 режисьори, фестивални директори, продуценти и журналисти от цял свят гостуваха на фестивала.

МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ в състав:
Сърджан Драгоевич (Сърбия) – председател, режисьор
Катя Риман (Германия) - актриса
Асумпта Серна (Испания) - актриса
Зигфрид (Франция) - режисьор
Весела Казакова (България) - актриса

РЕШИ

ГОЛЯМАТА НАГРАДА ‘STELLA ARTOIS’ ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс се присъжда на филма „АДАМ И ПОЛ” и режисьора ЛЕНИ ЕЙБРЪХАМСЪН (Ирландия). Наградата е диплом, статуетка и премия от 5000 евро, осигурени от Стела Артоа.

Международното жури присъжда две специални награди :

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО се присъжда на филма „ОТ ЗЕМЯТА НА МЪЛЧАНИЕТО” и режисьора САМАН САЛУР (Иран).

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО се присъжда на филма „ЧЕРВЕНИЯТ СИВ КАМИОН” на режисьора Сърджан Колевич (Сърбия и Черна Гора).


НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ се присъжда на филма „ПРЕДИ ЖИВОТА, СЛЕД СМЪРТТА” и режисьора ДРАГОМИР ШОЛЕВ.
Наградата е диплом, статуетка и парична премия от 6000 евро и се осигурява от ирландското уиски Jameson и Европейската координация на филмовите фестивали.


НАГРАДАТА КОДАК ЗА НАЙ-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ се присъжда на филма „ОТКРАДНАТИ ОЧИ” на режисьора РАДОСЛАВ СПАСОВ и оператора ПЛАМЕН СОМОВ.
Наградата е диплом, статуетка и филмов негатив на стойност 3000 USD, осигурени от КОДАК).

НАГРАДАТА НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ ЗА НАЙ – ДОБЪР ОПЕРАТОР – се присъжда на оператора ЕМИЛ ХРИСТОВ за филма „СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА”

НАГРАДАТА ‘NO MAN’S LAND’ ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъжда от Гилдията на българските кинокритици на филма „ЖИВОТЪТ Е ЧУДО” на режисьора ЕМИР КУСТУРИЦА. Наградата е диплом и кашон вино ‘No Man’s Land’.


Журито на ФИПРЕССИ в състав
Кристина Корсиовеску – Nine o’clock (Румъния)
Ханс Йоаким Шлегел (Германия)
Геновева Димитрова - „Култура”(България)

Присъжда НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на филма „АДАМ И ПОЛ” на режисьора ЛЕНИ ЕЙБРЪХАМСЪН.


НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА за най-популярен филм на фестивала се присъжда на филма „НАВЪТРЕ В МОРЕТО”, на режисьора АЛЕХАНДРО АМЕНАБАР. Наградата, осигурена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, e диплом и парична премия от 1000 лв и ще бъде връчена на българския разпространител на филма.

За първи път тази година се връчват и НАГРАДИ ЗА НАЙ-ДОБЪР ПИЧИНГ (публично представяне на проект за филм) на СОФИЯ МИЙТИНГС.
НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБЪР ПИЧИНГ се връчва на проекта „ДАУ”, на режисьора Иля Хржановски и продуцента Артьом Василев. Наградата е диплом и парична премия от 3000 евро.

НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБЪР ПИЧИНГ НА БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ се присъжда на проекта „БАЛКАНСКИ БЛУС”, на режисьорката Зорница София и продуцента Николай Киров. Наградата е диплом и парична премия от 1000 евро.


НАГРАДАТА “ГОРЧИВАТА ЧАША” на факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет „Св. Климент Охридски” се присъжда на:
НИКОЛАЙ НИКИТИН (Германия) за неговата идея за проекта „ПОКОЛЕНИЕ: ИЗГУБЕНИ И НАМЕРЕНИ”. Присъждат се и дипломи за режисьорите на новелите: Надежда Косева, Стефан Арсениевич, Маит Лаас, Корнел Мундруцо, Ясмила Збанич, Кристиан Мунджиу.

НАГРАДАТА “ГОРЧИВАТА ЧАША” на факултета по журналистика и масова комуникация в категорията документално кино се присъжда на филма „ЧЕШКА МЕЧТА”, в лицето на режисьорите Вит Клушак и Филип Ремунда – за принос в развитието на филмовата изразност.

Наградите бяха връчени на официална церемония, на 13 март от 19.00 ч. в зала 1 на НДК. Церемонията ще бъде излъчена по Канал 1 на 14 март от 21.40 ч. и по Сателитния канал- от 23.36.

Фестивалът продължава със специална допълнителна програма – от 14 до 20 март. И още една седмица, посветена на франкофонското кино – в Дома на киното и Евро-българския културен център - от 21 до 27 март.

След огромния успех на световната премиера на филма “Поколение: Изгубени и намерени” в рамките на Берлинале, филмът обра овациите и на родната публика - на гала премиерата в рамките на София Филм Фест - на 10.03.2005г. в зала „Люмиер”.


„Поколение: Изгубени и намерени” е филм, който обединява 6 новели от България, Босна & Херцеговина, Румъния, Естония, Унгария и Сърбия & Черна гора.
Българската новела „РИТУАЛЪТ” (режисьор: Надежда Косева, продуцент: Стефан Китанов - „Арт Фест”, сценаристи: Георги Господинов и Надежда Косева, оператор: Радослав Спасов) е избрана за начало на международната продукция, а българска традиционна музика звучи на финалните надписи.

„Поколение: Изгубени и намерени” събира заедно шестима млади талантливи режисьори и сценаристи от Централна и Източна Европа - всеки един от тях участва със свой авторски късометражен филм на тема „поколение”. Новелите са свързани чрез анимационни интермедии и създават усещане за едно цялостно пътуване през различните държави.
Идеята за проекта е на Николай Никитин – главен редактор на списание „Scnitt” и селекционер за Източна Европа на Берлинале. Мажоритарен копродуцент е Херберт Шверинг („Icon Film”, Германия), а всяка от новелите има и копродуцент от съответната държава. Филмът е финансиран основно от Relations – инициативно звено на Федералния фонд за изкуства в Германия, а световен разпространител е Bavaria Films International.
По време на подготвителния и постпродукционния период режисьорите и продуцентите се срещат периодично в различни европейски градове и обсъждат помежду си и със специално поканени консултанти сценариите, избора на актьори, местата на снимки и цялостната стилистика на филма. Официалното международно представяне на проекта бе в рамките на София Мийтингс, копродукционната платформа на 8-ия международен филмов фестивал София Филм Фест през март 2004.

Младата българска режисьорка Надежда Косева е избрана след сценарен конкурс да представи България в международния проект с новелата „Ритуалът”. Продуцент от българска страна е директорът на София Филм Фест Стефан Китанов, „Арт Фест”. Оригиналният сценарий е написан от Георги Господинов и Надежда Косева, зад камерата застава Радослав Спасов, художник е Георги Тодоров, монтаж – Нина Алтъпармакова. Във филма участват Светлана Янчева, Красимир Доков, Иван Юруков, Ана Бруке, Илиана Китанова, Иван Савов, малките актьори София Пампулова и Валери Григоров, жители на село Деветаки и град Ловеч. Специално музикално участие имат оркестър „Банска къща – „Миле Попйорданов” и Ловешкият духов оркестър. “Ритуалът” е създаден в копродукция с Българската национална телевизия и с подкрепата на Националния филмов център.

„Ритуалът” - необичайна среща между две поколения на една сватба.
В българско селце родителите трескаво се подготвят за сватбата на сина си по всички български правила и традиции - така както са го правили техните родители и родителите на техните родители. Младоженците живеят в града и верни на съвремието нехаят за ритуалите. Десетки роднини са се събрали, оркестърът свири и всички очакват пристигането на младоженците….
„Ритуалът” е заснет през лятото на 2004 г. в ловешкото село Деветаки, София и на Ниагарския водопад. Постпродукцията е направена в Кьолн, Германия.

Филмът „Поколение: Изгубени и намерени” е изграден от новелите: “Ритуалът” - игрален, България, реж. Надежда Косева; “Gene-ratio” - анимационен, Естония, реж. Майт Лаас; “Момичето с пуйката” - игрален, Румъния, реж. Кристиан Мунджиу; “Рожден ден” - документален, Босна и Херцеговина, реж. Ясмила Збанич; “Кратка тишина” - игрален, Унгария, реж. Корнел Мундруцо; “Великолепната Вера” - игрален, Сърбия и Черна гора, реж. Стефан Арсениевич.
Някои от режисьорите вече са познати на българската публика.
Надежда Косева завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. Георги Дюлгеров. Късометражният й филм „Съдбата на Вероника” бе сред 12-те селектирани филма на първия конкурс за Наградата Jameson за късометражен филм на София Филм Фест, 2003.
Корнел Мундруцо спечели Голямата награда Stella Artois на София Филм Фест 2003 с филма си „Прекрасни дни”. Същата година Кристиан Мунджиу представи в Международния конкурс дебюта си „Запад”, а през 2004 Стефан Арсениевич показа късометражният си хит „Торсио” („Златна мечка” в Берлин, 2003, Европейска филмова награда за 2003 и номинация за Оскар).






Световните медии за „Поколение: изгубени и намерени”

Рон Холоуей /Германия/ - гост на 9-ия София Филм Фест; журналист от
сп.” Kino – German Film”.
„ Мисля, че това е един изключително добър филм. Хубавото на тази история е, че е много обикновена и в същото време въздейства в дълбочина на емоциите. Проектът “Поколение: Изгубени и намерени” бе представен на Форума на младото кино в рамките на тазгодишното Берлинале при претъпкани зали. Радостно е, че филмът бе посрещнат с изключителни овации и с голям възторг.
/09.03.2005, България/



Кристоф Терхехте – директор на Форума на младото кино на Берлинале.
„В стеснената, но подмладена програма на 35-ия форум на младото кино погледът се насочва към едно по-експериментално и глобално филмово творчество, което поема отвъд мейнстрийма. Във форума са представени 33 държави участнички чрез забавни и пъстри филми на млади режисьори, които оставят своя отпечатък върху 35-ия форум. Един от тях е филмовата компилация „Поколение: Изгубени и намерени”. / Screen, 11.02.2005/.

„Ето че Форумът на младото кино в Берлинале даде свои плодове – 5 от 6-те режисьори на филма „Поколение: Изгубени и намерени”, с който се откри Форума тази година, участваха и миналата година. Проектът от 4 игрални и една документална част, преплетени монтажно с анимационни откъси представя един задълбочен поглед към живота в родните страни на режисьорите – Естония, Унгария, Румъния, България, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. Филмът смайва с високото си професионално ниво – независимо дали гледате историята за контрольорка в трамвая или гледате историята за една българска сватба, или тази за 2 момичета на една и съща възраст, които стоят от двете страни на моста в Мостар - историите са убедителни по отношение на формата и разказват трогателни събития”.
/ Zitty, 02. 2005/

Кристина Бюлов – „Поколение: Изгубени и намерени” е филмов разказ на 6-има режисьори, родени през 70-те години на 20-ти век, които разказват за своето поколение, което след като се разграничава от родителите си, се обръща навътре към себе си. И тъй като родителите са свикнали с порядките от стария свят, за младите откъсването от стария свят е по-болезнено от всякога. И едва, когато те загубват съчувствие към родителите си, се оказват свободни. „Поколението...” са простички, но вълнуващи студии за оставането и заминаването, за живота и смъртта, за любовта във времето на мобилните телефони, за война, която продължава да живее в децата.” / Berliner Online- Berliner Zeitung, 14.02.2005/

“Поколение: изгубени и намерени” разказва за хора, които искат да бъдат там, където не са”. Някои от тези герои живеят в държавите, в които са заснети историите. Те са доказателство, че филмовата индустрия на тези страни започва да се съживява. Хубаво, че именно на Берлиналето тези образцови продукти на източноевропейското кино са поставени на елитна позиция”. / “Frankfurter Allgemeine Zeitung”, 02.03.2005g./

„Между поколенията в Източна Европа има дълбока пропаст между бедни и богати, между образовани и невежи, но и все пак връзката между единия и другия свят все още не е скъсана, но тонът е оптимистичен – в крайна сметка България, която участва в проекта е член на НАТО и скоро ще стане член на ЕС”. / ARTE, 02.03.2005/

„В страни като Естония, България, Румъния, Босна и Херцеговина, Унгария и Сърбия – Черна гора отдавна се разви една кино култура, която съществува сама за себе си и се противопоставя на глобализираните екранни продукти отвъд Океана. В последните няколко години тези страни съвсем съзнателно си изградиха собствен кино език. Едно признание за това развитие е присъствието на съвместния проект на шестте филмови екипа от 6-те държави - „Поколение: Изгубени и намерени” във Форума на младото кино в България. /Netzeitung, 10.02.2005 /

С филма “Светкавици” си спечелихте много фенове сред младите хора в България, а новият ви филм “Когато порасна ще стана кенгуру” имаше и извънредни прожекции на фестивала. Според вас каква е “формулата” на този успех?

Р.А - Ако трябва да използвам израза “формула” трябва да кажа – моята формула е работа с месеци, дори с години върху сценария. За филма “Светкавици” работих с моите сценаристи четири години, не всеки ден разбира се, не сме толкова луди. Събирахме се от време на време, приказвахме си и пишехме, появяваше се някой продуцент и казваше това е хубаво, това не - после ние правихме промени. После се появяваше друг продуцент, имаше други изисквания, други идеи, ние пак сядахме и променяхме и пишехме наново и така четири години. Така че, това е формулата – работа върху сценария и историята, дълга и трудна работа върху сценария. Защото снимането на филми е изпълнение, а експериментирането е в писането. Експериментите по време на снимки са много скъпи, така че трябва да си наясно с всичко, всичко преди да започнеш да снимаш. Другата стъпка е работата с актьорите – и отново както в театъра трябва да ги накараш да четат сценария. Да правиш постоянни репетиции, четене на маса точно както репетициите в театъра – всеки ден, в продължение на две-три седмици. И в този процес на четене се формира финалният образ на сценария защото актьорите четейки правят промени, които са свързани с техните нормални прояви. Аз карам актьора и да споделя какво мисли за отделните сцени. В този момент се раждат най-хубавите и спонтанни идеи. Накрая, след всичко това са снимките и наистина за мен това е единствената формула

Като споменахте театъра, какви са другите неща които ползвате като източник на идеи – театър , текстове или някакъв друг тип изкуство.

Р.А - Когато бях в гимназията ходех на театър всяка вечер, буквално всяка вечер. Имах си тайни начини да се промъквам на всяка постановка във всеки театър в Белград, без да си купувам билет и си мисля, че за такъв фен като мен да влизам без пари си беше съвсем нормално. Но в един момент, не знам защо, просто престанах да ходя . Театралните режисьори започнаха да залагат основно на различни концепции, интересуваха се твърде много от арт театъра и пренебрегнаха историята, а аз имам нужда да видя една добре разказана история, а не лекция по философия, която стои зад филм или постановка. Писна ми от глобалните метафори по театрите и затова ходех само на големият театрален фестивал в Белград БИТЕФ.
Обаче сега отново започнах да ходя активно на театър заради новите имена, които влязоха в театъра и киното -млади актьори, режисьори и драматурзи. Мисля, че това има връзка с предишния ви въпрос, защото една от основните разлики в българския и сръбския комунистически режим е в това, че Сърбия имаше добри връзки със Западна Европа,въпреки режима, докато вие бяхте подложени на по-силен натиск от Русия.
В бивша Югославия идваха имена от голямото кино за да правят копродукции, както и театрали, а това си е голяма школа за поколения актьори и режисьори. Това не е липса на идеи у вас, а просто много по-голям опит и взаимоотношения за нашите автори.
Но това е само едната страна. В Сърбия, а и при вас има т.нар. комлекс на малките, който кара всички големи творци да се чувстват глупаво у дома си, ако случайно успеят навън. Имам една показателна история за това общо качество: големият ни писател Иво Андрич, носител на Нобелова награда за литература, след награждаването си, вървейки по улиците на Сараево чувал зад гърба си вместо поздрави подвиквания от типа „ Ей, Нобелджията „, което е много глупаво и вие разбирате за какво става въпрос. Това е жалко разбира се, но аз съм човек, който мисли че това трябва да се преодолява без капка гняв.

Винаги питаме гостите си как се чустват тук на Фестивала и в София, така че сега е ваш ред да кажете.

За това издание на Феста съм тук от два дни, но преди преди две години бях член на журито и тогава бях цели девет дни тук, ходих и до Бургас и това беше старахотно преживяване за мен. Едно от най-хубавите неща е, че Стефан Китанов – все пак директора на Фестивала кани в собственият си дом гостите на вечеря, ужасно е гостоприемен, а пък по другите фестивали изобщо няма такова нещо -Директорът да те покани в дома си. Мисля, че тук купоните са традиция и това е сигурно най-хубавото.


Деница Езекиева

Бихте ли се представили с няколко думи?

Л.E. Казвам се Лени Ейбрахамсън и съм от Дъблин, Ирландия. Дойдох за Международния София Филм Фест, за да представя филма си „Адам и Пол”.

Това е дебютният ви филм, ще ни разкажете ли как започна вашата история с киното?

Л.E: Аз не съм учил във филмово училище. Завършил съм философия. Но още когато ме приеха в университета се захванах да снимам и да правя разни неща на видео, защото киното винаги ме е интересувало. После ме приеха да специализирам философия в САЩ. Там направих един късометражен филм , снимах го на 16 милиметра. После го показах на няколко фестивала, той получи няколко награди и така изведнъж се оказах в плен на желанието си да правя филми. Предадох си дисертацията, завърнах се в Ирландия и започнах да работя над идеите си и да пиша сценарии. Естествено, трябваше да изкарвам някакви пари, затова започнах да снимам реклами за телевизията. Е, да правиш реклами не е кой знае колко стойностно занимание, но е много добър тренинг. И малко след това се появи „Адам и Пол”.

В „Адам и Пол” се намесва и България, ще ни разкажете ли как така в един ирландски филм присъства българската тема?

Л.E: Да, във филма присъства българска тема и даже се смяхме с приятели за това, което ще си кажат българите като гледат филма. Филмът е интересна смесица от наистина суров реализъм и малко от театъра на абсурда. Абсурден е елемента във филма, когато един от двойката „Адам и Пол” се вманиачава на тема България. И после, абослютно случайно те се срещат с българин. Има добронамерена закачка със София, която е интересна за публиката на фестивала.

А вие познавате ли България по някакъв начин, гледал ли сте българско кино?

Л.E: Аз живея в Ирландия и всяко място извън нея е много различно. Избрахме именно България, защото в повечето европейски страни има много расизъм. Расизмът е тема, която разискват режисьори от различни раси. Но ето да вземем циганите, например. По някаква причина всеки втори ирландец си мисли, че ако един човек е циганин, то той непременно е румънец. И нашата закачка е, че циганинът е от Румъния и че всички са убедени, че е румънец, а той се оказва българин.

Как научихте за София Филм Фест и как попадна вашия филм тук?

Л.E: Как разбрах за София Филм Фест ли?! Една позната от Ирландския Филмов Борд (Националната агенция за подкрепа на филми) е била тук на феста и се е запознала със Стефан Китанов. Тя беше изключително доволна от това, което е видяла и ми каза: Лени, този фестивал е много добър и трябва да пратим твоя филм там. Също така ми каза, че хората са много готини, че те приемат като близък човек, че селекцията на филмите е много добра. Така че, когато ми се обадиха, че филмът е селектиран за конкурсната програма, бях много доволен.

И все пак как ще реагирате, ако спечелите Голямата награда?

Лени:
Как ще реагирам, ако спечелим ?! Ами, ще се изненадам, защото не мога да знам какви филми харесва журито. Иначе мисля, че моят е филм е наистина добър и вярвам в това. Направен е професионално, но ако спечеля това ще бъде нещо като признание за целия филмов екип.

Къде е мястото на София Филм Фест сравнен с други европейски фестивали, на които сте бил?

Л.E: Това е точно типът фестивали, които много харесвам. Ето, Берлин е съвсем различно – там човекът се чувства като малка мравка в общия поток от гости и участници. Докато София Филм Фест е правилния фестивал, защото е за филмите, за кинаджиите и за хората, които искат да гледат добро кино – това е формулата за един добър филмов фестивал. И много ми напомня на някои по-малки европейски фестивали като този в Анже . Но много напомня и на един много различен фестивал в Америка, където дори журналистите си купуват билети, за да гледат филмите. Тоест, фестивалът е създаден само за филмите, а не за пресата. И това е прекрасно. Провежда се в Колорадо. За мен това е един от най-великите фестивали в света и по някакъв начин много ми напомня атмосферата на София. Човек се чувства като в едно голямо кино-семейство.

Разбрах, че харесвате много американските класически комедии – има ли от техния оптимизъм във вашия филм?

Л.E: На пръв поглед моят е филм е по-скоро песимистичен, но аз използвах стила на добрите стари холивудски комедии. Но по схема. Защото, зрителят си мисли, че филмът е оптимистичен, но в самият край, той всъщност е песимистичен. Но ако трябва да кажа кой най-много ми е повлиял за този филм, то това е режисьорът Аки Каурисмаки – неговият хумор е доста странен. Но аз също така харесвам Били Уайлдър, харесвам Тарковски много –изобщо се интересувам от много и различни филми. Ако трябва да кажа за себе си какъв тип филми предпочитам, то това е трудният, артистичен и в същото време общодостъпен. За мен тези три качества представляват „свещеният Граал” за правенето на добри филми.

Интервю с актрисата Катя Риман – член на международното жури


Отново в България, на София Филм Фест, но този път сте член на международнто жури. Приемате ли това като предизвикателство ?

К.Р: Това е голяма чест за мен, вълнувам се и съм щастлива да съм тук отново. Също така с голямо нетърпение очаквам фестивалните филми, защото прегледах каталога и мисля, че селекцията е много добра.


Намирате ли разлика от миналата година?

К.Р: Миналата година бях на феста съвсем за малко, за да представя филма си и не мога да кажа за разликата. Също така, обсъждах със Стефан Китанов няколко бъдещи проекта, които ще реализраме заедно. Така че нямах много време да чета каталога миналата година. Но това, което видях сега ми изглежда много добре. Пък и цялата ми програма е подредена, всичко е по часове – къде и какво трябва да гледам и няма нужда да тичам между касите да си купувам билети. Така че се чувствам чудесно, за мен да участвам в журито е наистина Голяма чест.

За първи път ли участвате в жури?

К.Р: Всъщност за първи път приемам да съм член на жури, въпреки че досега съм имала няколко предложения. Казвах им : „Аз не съм правилният човек, който може да взема решения кое е добро и кое не”. И това е основното, което ме притеснява, дори и сега, защото в края на семдицата ще трябва да вземем тези важни решения. А това е много трудно, защото аз уважавам работата на кинаджиите – от първия снимачен ден до завършването на филма, тъй като и аз съм работеща актриса и знам какво значи това. Успокоява ме, че няма да съм сама за финалното решение – все пак журито е 5-членно. И решението ще бъде на всички нас.

А докъде стигна работният процес по проекта „Пазачът на мъртвите” с българския режисьор Илиян Симеонов?

К.Р: По всичко изглежда, че най-накрая ще започнем да снимаме тази година.

Участвате ли и в други филмови проекти?

К.Р: Да, снимам един филм с Маргарете Фон Трота, с която работих в „Розенщрасе”. Всъщност трябваше да го стартираме миналата година, но все още нямаме финансиране. Но сега вече можем да започнем снимките. Моята роля в този филм е изключително предизвикателна – играя една личност, в която всъщност живеят няколко персони. Има такова заболяване, в което чуваш и гласове. И всъщност аз трябва да бъде една такава раздвоена персона, което е трудна задача. В момента работя по сценария и ми е много интересно. А жанрът на филма е просто - филм на Маргарете Фон Трота – това е жанрът.

Разбрах, че ще пеете с фестивалния бенд на финалното парти?

К.Р: Тази година ще пея с фестивалния бенд и за мен това е голямо забаваление. Разбрах, че Стефан Китанов е наел една зала, че ще пеем кавъри, ще има сешъни и музикални импровизации.

Преслава Преславова

Филмът на испанския режисьор Алехандро Аменабар ,,Навътре в морето” получи „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Брилянтният разказ, създаден по реалната история за живота на Рамон Сампедро, парализиран от врата надолу, успя да победи осаналите четири съпереници в тази категория- южноафриканския "Вчера" на Дарел Рууд , немския "Падението" на Оливер Хиршбигел , френското предложение "Хорът" на Кристоф Баратие и шведския "Както е в рая" на Кай Полак. Историята, в която главният персонаж / изигран от актьора Хавиер Бардем/ се бори за правото си да умре с достойнство след 26 години прекарани в леглото, е заснета с изключителна деликатност. И в същото време поставя отново философските теми и въпроси, предпочитани за творчеството на Аменабар, за човешките емоции и търсения по време на битието, за смисъла на човешкото съществуване и нещата, които стоят на границата между живота и смъртта, тогава, когато желанието, че не си струва да се живее е напълно осъзнато. Изключително въздействащ, „Навътре в морето” напълно заслужено грабна престижната стауетка „Оскар”. На 77-мата церемония по връчване на престижните филмови награди режисьорът Алехандро Аменабар благодари на човека, вдъхновил го да направи своята история: „Навътре в морето” е създаден по съдбата на един мъж, който въпреки желанието да прекрати земния си път, разпръскваше толкова много живот около себе си. Така, че една трета от наградата принадлежи единствено и само на него...Другата трета от наградата е за Хавиер Бардем за изключителното му екранно превъплъщение и за щедростта му. И последната трета от „Оскара”е разбира се, за моя приятел и продуцент на филма – Фернандо Бовайра и за прекрасния актьорски състав, за това, че се посветиха изцяло на историята от самото начало на снимките. А колкото се отнася до мен, аз съм щастлив, че ще запазя късче от тази награда до края на живота си” . „Навътре в морето” има 14 испански кинонагради „ Гоя”, „Златен глобус” за чуждоезичен филм, „Сребърен лъв” от 61-ия международен кинофестивал във Венеция и награда за най-добър актьор на Хавиер Бардем от същия фестивал








Филмът „Отбивки”, който ще бъде показан в рамките на 9-ия София Филм Фест, отмъкна „Оскар” за адаптиран сценарий. Историята за двама приятели, които поемат на безцелно пътуване из Калифорния, но неочаквано се оказват забъркани в любовна история, бе номинирана в 5 категории – за режисура, за най-добър филм, за поддържаща женска роля и за адаптиран сценарий. Стауетката бе връчена на сценарния тандем Алесандър Пейн – Джим Тейлър, които пишат заедно от 15 години насам. При получването на наградата двамата сценаристи благодариха на Рекс Пикет, по чийто роман е направен филма, като не пропуснаха да изтъкнат благодарностите си към продуцентите за творческата свобода, която им е била дадена. И двамата сценаристи имат и предишни номинации за „Оскар” – за общия им сценарий на „Избор” през 1999г.

„Оскар” за най-добра филмова песен пък спечели парчето "Al Otro Lado Del Rio" от нашумелите "Мотоциклетни дневници". Филмът на режисьора Валтер Салес, който пресъздава чисто човешки моменти от живота на Че Гевара и то от периода, когато той се пробужда за политическа кариера, ще бъде показан в рамките на 9ия София Филм Фест. Музиката и текстът на песента са на Джордж Дрекслър, а изпълнението на церемонията бе на Антонио Бандерас и Карлос Сантана. Парчето е първата номинирана за „Оскар песен на испански език.

Той е първият кинематографист, който ще получи Наградата на Столичната община за цялостен принос в световното киноизкуство!

„Любимият ми начин да гледам кино е: в най-голямото кино, което може да се намери, с възможно най-големия екран и най-силната Долби система – и да съм сам. Никой друг.”
Грийнауей определя филмите си като много английски - с интереса към света и към иронията и особената емоционална дистанция.
Винаги е проявявал интерес към картите и картографията.

Питър Грийнауей не обича утъпканите пътеки. Новите изразни средства и нестандартните типажи са във фокуса на британския режисьор. Грийнауей е роден през 1942 г. в Нюпорт. Учил за художник, започнал в киното като монтажист (през 1965 г.), само година по-късно вече снима свои собствени филми. “Договорът на чертожника” (1982) печели възторзите на критиката и му носи световна слава като един от най-оригиналните и влиятелни кинематографисти на нашето време. Докато снима, британският режисьор не спира да рисува. Прави много самостоятелни изложби и застава зад различни проекти като куратор. Силно влияние върху него оказва философията и етнографията. Филмите му пресичат невиждани територии и отхвърлят познатите структури. Големият пробив отвъд океана прави с „Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник” (1989) – саркастичен разказ за живота в съвременна Англия. Следващият му филм „Книгите на Просперо” (1990), със смелата интерпретация на „Бурята” на Шекспир, отваря широко вратите към експеримента и внася уникални технологични решения. Няколко години Грийнауей се отдава изцяло на телевизията, а през 1993 се завръща към киното с „Детето на Макон” – яростна сатира на нравите от 17-ти век. През 1996г. се появява „Записки под възглавката” – с авторските му кинотрикове. (Филмът е включен в програмата на 9-ия София Филм Фест.) Три години по-късно Грийнауей се отдава на черната комедия и снима „8 ½ жени” – за причините и последствията на мъжките сексуални фантазии.

През 2003 г. започва да работи върху най-амбициозният си проект - „Куфарите на Тълс Лупър” и използва възможностите на новите дигитални тeхнологии. „ Трябва да излезем от границите на киносалоните. И това може да бъде постигнато с новите технологии. Аз се забавлявам с моите филми и факта, че мога да включа и зрителите в тях. Киното е малка част от едно велико явление. Вече преминахме бариерите на културата. Качеството на изображението на DVD и неговото дълголетие отваря нови перспективи. Мисля, че те са измислени специално за мен”. – казва Питър Грийнауей.




Проектът му се разпростира върху кино, телевизия, DVD, Интернет, книги. Филмовата поредица е копродукция на седем европейски страни - Великобритания-Испания-Люксембург-Унгария-Италия-Германия-Русия. Сюжетът обхваща шест десетилетия – период, който Грийнауей нарича “Урановите години” – от откриването на урана в Колорадо през 1928 г. до падането на Берлинската стена през 1989 г.

Историите се побират в 92 куфара (по числото на урана в таблицата на химичните елементи), като 21 от тях – в първата част на проекта “Историята за Моаб”. Главен герой е Тълс Лупър, появявал се епизодично в късометражните му филми и в “Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник”. Лупър е млад мечтател, писател и “професионален затворник”. Пътуванията му го отвеждат в Моаб, пустинята на Юта, където той и приятелите му търсят изоставените мормонски градове – приключение, което го води в затвора, където прекарва времето си в измисляне на проекти за кино, литература, театър и живопис. Озовавайки се отново в Европа при избухването на Втората световна война, Лупър е арестуван от белгийските фашисти и е затворен в хотел
в Антверпен.”„Грийнауей използва пътуването на героя като ракетна установка, от която ни изстрелва в орбитата на хипнотичен бараж от образи, текстове и нови, неподозирани измерения на визуалната софистика.” - Ерик Мур
В рамките на програмата „режисьори във фокус” на 9-ия София Филм Фест, ще бъдат представени и следващите два епизода – „Замъкът Во” и „От Сарк до финала”. Приключенията на Тълс Лупър продължават в годините на Втората световна война и след нея. Действието започва на райския остров Сарк, където Лупър се наслаждава на мярката за неотклонение, която този път си е наложил сам. Затворничеството му обаче е прекъснато от три ревниви сестри, които го предават на германците. Следващата ни среща с Лупър е в Барселона, където по петите му е един от неговите тъмничари, а по-следващата – в Торино. Във Венеция Лупър удавя упорития си преследвач – тъмничаря Зелоти, а при навлизането на американците се озовава в Рим... Репутацията му на писател и колекционер пораства и 92-та куфара, свързани с неговия живот, са представени в голяма изложба.
Грийнауей продължава да изгражда своя амбициозен мултимедиен проект “Тълс Лупър”, който ще се развихри в 16 епизода.
Ранното творчество на Грийнауей е познато на българската публика от специалната ретроспектива, организирана от Британския съвет и НДК през 90-те години в кино „Люмиер” и Дома на киното. Първата серия на „Тълс Лупър” бе представена с огромен успех на миналогодишния София Филм Фест. Със съдействието на Британския съвет и Ню Филмс трилогията ще бъде показана два пъти в рамките на предстоящия София Филм Фест. По личното настояване на Грийнауей филмите ще се прожектират от магнетофон „HD” (хай дефинишън), както са заснети. Това ще бъде втората публична прожекция с тази най-модерна техника в България след „Сарабанда” на Бергман през октомври 2004.

Питър Грийнауей ще бъде в България само 24 часа, като пристига от Амстердам с полет на България Еър на 4.03 в 13.30 часа.

Сърджан Драгоевич (Сърбия), Асумпта Серна (Испания), Катя Риман (Германия), Зигфрид (Франция), Весела Казакова (България) съставят международното жури на 9-ия София Филм Фест. Те ще определят победителя в конкурса за наградата Стела Артоа. 13 филма (дебютни и втори) ще се борят за престижната награда. Победителят ще получи 5000 евро, диплом и статуетката Stella Artois® Grand Prix, на церемонията за закриване на фестивала, на 13 март – зала1 на НДК.

Сърджан Драгоевич ( Сърбия) – председател на международното жури
Сръбският режисьор и поет, роден през 1963 г. в Белград. Завършва психология (1987) и филмова и ТВ режисура (1992). През 1991 г. снима първата си телевизията новела по Чарлс Буковски. Филмовият му дебют му “Не сме ангели” е най-касовият филм в Югославия за 1992 г., признат от критика и публика за култов филм за младото поколение. За първата част на филма Сърджан Драгоевич печели наградата на ФИПРЕССИ за най-добър югославски филм, както и Гранд При на фестивала Умбриа в Италия. Наскоро режисьорът засне и втора част на филма – „Не сме ангели”-2.
Следващия му филмов проект от 1996г „Хубаво село хубаво гори” е първият филм посветен на войната в Босна.Това е и първият пълнометражен филм в историята на киното заснет при реална ситуация на война. С този филм режисьорът участва в над 30 международни фестивала, като печели престижни награди, сред които – Гранд При - Сао Паоло (1996), „Бронзов кон” за най-добър филм - Стокхолм, (1996) Награда на публиката – Солун (1996)Голямата награда на журито -Д’Анже, (1997), Голямата награда – Минеаполис (1997), най-добър филм – Москва (1997). „Хубаво село хубаво гори” е тогавашният Югославски претендент за Оскар през 1996г.
През 1998г. излиза филма „Рани”, с който отново затвърджава позицията на обективен наблюдател на случващото се в Сърбия, критикувайки режима на Милошевич.
Сърджан Драгоевич е автор на три книги с поезия и е носител на най-голямата награда в тази област в бивша Югославия.
В рамките на програмата „режисьори във фокус” на 9-ия София Филм Фест , ще бъдат представени филмите му „Не сме ангели”(1992), Хубаво село хубаво гори”(1996), „Рани”(1998), както и най-новия му филм - „Не сме ангели-2”(2005).



Катя Риман (Германия)
Катя Риман е обявена от немските зрители за „най-знаменитата актриса на немското кино”. Тя е любимка и на критиката – удостоена е с всички възможни награди на родна територия. За ролята си във филма на Маргарете фон Трота “Розенщрасе” (представен на 8-ия МСФФ), журито на кинобиеналето във Венеция й присъжда наградата за най-добра актриса. В кариерата си тя има над 50 участия в киното и телевизията. Участията и в “Без грим”(1993), “Най-желаният мъж”, “Градски разговор”1995, “Аптекарката” (1997), “Бандитки”(1997) и носят най-големите отличия от кинофестивалите в Германия. Актрисата снима в Италия (“Нобел”, 2001) и в Канада (“Ирландецът”, 2003).
Филмът “Бандитки” я свързва трайно и с музиката. Веднага след появата си, саундтракът към “Бандитки” се изстрелва на първите места в класациите. През ноември 2000г. излиза и дебютният авторски албум на Катя Риман - Night Screen, а през 2003г.-албумът Favourites, записан от актрисата-певица и “Катя Риман Октет”.
Катя Риман пише и детски книги. “Името на слънцето”(1999) и “Хорът на ангелите” слагат началото на трилогията, чиято трета част - ще излезе през 2005г.
Най-новият филм с нейно участие „Агнес и неговите двама братя” ще бъде представен в рамките на 9-ия Международен София Филм Фест.



Зигфрид ( Франция)
Зигрфрид е представител на радикално новото европейско кино, което не се съобразява с кинематографичните традиции и комерсиалните закони. На миналото издание на София Филм Фест българската публика имаше възможност да се срещне с разнородните занимания на френският артист.
Роден през 1973 г., школуван музикант, той се вдъхновява от различни музикални традиции за своите композиции. Заснел е няколко късометражни филма. Неговият първи игрален филм "Луиз (Втори дубъл)" от 1998 г. е показан в цял свят. "Санса" е вторият му игрален филм, който е избран в четиринайсетдневката на режисьорите в Кан 2004. Авантюристичен и напълно съвременен „Санса” проследява пътешествията на едноименния герой, вечно жаден за вино, жени, песни и движение. Докато във филма „Луиз”/Втори дубъл ( Спечелил специалната награда на журито за най-добър европейски филм - Брюксел (1999) и награда за френски сценарий - Довил (1998) режисьорът показва лутанията, фантазиите и изживяванията на млада жена, която обикаля Париж, в „Санса” гледаме „втора глава” от криволичещите пътеки, които поема нейният мъжки вариант. Освен участник в Международния конкурс за наградата на Стела Артоа, Зигфрид изнесе концерти заедно със своята група в музикални клубове в София и Русе.



Асумпта Серна ( Испания)
В кариерата на Асумта Серна има повече от 65 филма, 5 театрални пиеси и 27 телевизионни роли и повече от 20 награди за най-добра женска роля от фестивали из целия свят. Първата й роля.във филма “Сладки часове” (1982) на Карлос Саура. Международното признание за актьорския й талант идва с ролята на красивата адвокатка Мария от нашумелия филм на режисьора Педро Алмодовар – “Матадор” от 1986 г. Познат на широката публика в България, филмът е изпълнен с любов, смърт и насилие, в екстравагантната и абсурдна история. “Матадор” й носи не само световна слава, но и множество номинации и награди. Испанската актриса избира роли от различни филмови жанрове. На международния кино фестивал във Венеция през 1990г печели приза за най-добра актриса за ролята в историческата драма на Мария Луиза Бембърг – “Аз, най-лошата от всички”. През същата година участва и в еротичния трилър “Дива орхидея”.

Серна участва в испанския претендент за Оскар 1992г - – “El maestro de esgrima” на Педро Олеа. Влиза и в ролята на Катрин Арагонска в телевизионния сериал „Хенри VІІІ”. Асумпта Серна е автор на книгата “Работата на киноактьора”, излязла през 1999г., в която развенчава някои от митовете на този “занаят”, като се опира на 20-годишния си опит. А заедно с шотландския си колега и партньор Скот Клевердън създава международната филмова школа “First Team”. В нея, заедно с шведския си колега и партньор Скот Клевердън, организират семинари, конференции и уоъркшоп за актьори, режисьори и студенти.



Весела Казакова ( България)
Българската представителка в международното жури е със забележителна актьорска биография, въпреки че е в самото си начало. Завършва класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ, а дипломният й спектакъл е “Синята птица” под режисурата на Мариус Куркински.
Весела Казакова е родена в София. От 4-годишна (заедно с близначката си Биляна) играе в театралното студио “Камбана”, създадено от майка им – актрисата Снежина Казакова.
В киното дебютира с ролята на чудатото нямо селянче Веса в “Лист отбрулен” (2002, реж. Светослав Овчаров). За тази роля Весела Казакова получава награда за младо актьорско дарование на името на Невена Коканова,на фестивала “Златна роза 2002. Същата награда получава и сестра й Биляна - за ролята си в “Подгряване на вчерашния обед”, 2002 реж. Костадин Бонев.
През 2004 два дамски авторски дебюта, посветени на скиталчествата на младостта, където Весела Казакова изпълнява главните роли: Ина в “Шантав ден” (реж. Силвия Пешева) и Мила в “Мила от Марс” (реж. Зорница-София). Дебютният филм “Мила от Марс” представен за първи път на 8 София Филм Фест, носи на режисьорката и изпълнителката на главната роля шумен успех и много награди на международни фестивали. Миналата година, отново на фестивала на българското игрално кино “Златната роза”, Весела грабна наградата за най-добра женска роля – за “Мила от Марс”. Най-новата й роля е в „Откраднати очи” (реж. Радослав Спасов), включен в програмата на 9-ия София Филм Фест.










Сърджан Драгоевич оглавява международното жури
на 9-ия София Филм Фест



Сърджан Драгоевич (Сърбия), Асумпта Серна (Испания), Катя Риман (Германия), Зигфрид (Франция), Весела Казакова (България) съставят международното жури на 9-ия София Филм Фест. Те ще определят победителя в конкурса за наградата Стела Артоа. 13 филма (дебютни и втори) ще се борят за престижната награда. Победителят ще получи 5000 евро, диплом и статуетката Stella Artois® Grand Prix, на церемонията за закриване на фестивала, на 13 март – зала1 на НДК.

Сърджан Драгоевич ( Сърбия) – председател на международното жури
Сръбският режисьор и поет, роден през 1963 г. в Белград. Завършва психология (1987) и филмова и ТВ режисура (1992). През 1991 г. снима първата си телевизията новела по Чарлс Буковски. Филмовият му дебют му “Не сме ангели” е най-касовият филм в Югославия за 1992 г., признат от критика и публика за култов филм за младото поколение. За първата част на филма Сърджан Драгоевич печели наградата на ФИПРЕССИ за най-добър югославски филм, както и Гранд При на фестивала Умбриа в Италия. Наскоро режисьорът засне и втора част на филма – „Не сме ангели”-2.
Следващия му филмов проект от 1996г „Хубаво село хубаво гори” е първият филм посветен на войната в Босна.Това е и първият пълнометражен филм в историята на киното заснет при реална ситуация на война. С този филм режисьорът участва в над 30 международни фестивала, като печели престижни награди, сред които – Гранд При - Сао Паоло (1996), „Бронзов кон” за най-добър филм - Стокхолм, (1996) Награда на публиката – Солун (1996)Голямата награда на журито -Д’Анже, (1997), Голямата награда – Минеаполис (1997), най-добър филм – Москва (1997). „Хубаво село хубаво гори” е тогавашният Югославски претендент за Оскар през 1996г.
През 1998г. излиза филма „Рани”, с който отново затвърджава позицията на обективен наблюдател на случващото се в Сърбия, критикувайки режима на Милошевич.
Сърджан Драгоевич е автор на три книги с поезия и е носител на най-голямата награда в тази област в бивша Югославия.
В рамките на програмата „режисьори във фокус” на 9-ия София Филм Фест , ще бъдат представени филмите му „Не сме ангели”(1992), Хубаво село хубаво гори”(1996), „Рани”(1998), както и най-новия му филм - „Не сме ангели-2”(2005).



Катя Риман (Германия)
Катя Риман е обявена от немските зрители за „най-знаменитата актриса на немското кино”. Тя е любимка и на критиката – удостоена е с всички възможни награди на родна територия. За ролята си във филма на Маргарете фон Трота “Розенщрасе” (представен на 8-ия МСФФ), журито на кинобиеналето във Венеция й присъжда наградата за най-добра актриса. В кариерата си тя има над 50 участия в киното и телевизията. Участията и в “Без грим”(1993), “Най-желаният мъж”, “Градски разговор”1995, “Аптекарката” (1997), “Бандитки”(1997) и носят най-големите отличия от кинофестивалите в Германия. Актрисата снима в Италия (“Нобел”, 2001) и в Канада (“Ирландецът”, 2003).
Филмът “Бандитки” я свързва трайно и с музиката. Веднага след появата си, саундтракът към “Бандитки” се изстрелва на първите места в класациите. През ноември 2000г. излиза и дебютният авторски албум на Катя Риман - Night Screen, а през 2003г.-албумът Favourites, записан от актрисата-певица и “Катя Риман Октет”.
Катя Риман пише и детски книги. “Името на слънцето”(1999) и “Хорът на ангелите” слагат началото на трилогията, чиято трета част - ще излезе през 2005г.
Най-новият филм с нейно участие „Агнес и неговите двама братя” ще бъде представен в рамките на 9-ия Международен София Филм Фест.



Зигфрид ( Франция)
Зигрфрид е представител на радикално новото европейско кино, което не се съобразява с кинематографичните традиции и комерсиалните закони. На миналото издание на София Филм Фест българската публика имаше възможност да се срещне с разнородните занимания на френският артист.
Роден през 1973 г., школуван музикант, той се вдъхновява от различни музикални традиции за своите композиции. Заснел е няколко късометражни филма. Неговият първи игрален филм "Луиз (Втори дубъл)" от 1998 г. е показан в цял свят. "Санса" е вторият му игрален филм, който е избран в четиринайсетдневката на режисьорите в Кан 2004. Авантюристичен и напълно съвременен „Санса” проследява пътешествията на едноименния герой, вечно жаден за вино, жени, песни и движение. Докато във филма „Луиз”/Втори дубъл ( Спечелил специалната награда на журито за най-добър европейски филм - Брюксел (1999) и награда за френски сценарий - Довил (1998) режисьорът показва лутанията, фантазиите и изживяванията на млада жена, която обикаля Париж, в „Санса” гледаме „втора глава” от криволичещите пътеки, които поема нейният мъжки вариант. Освен участник в Международния конкурс за наградата на Стела Артоа, Зигфрид изнесе концерти заедно със своята група в музикални клубове в София и Русе.



Асумпта Серна ( Испания)
В кариерата на Асумта Серна има повече от 65 филма, 5 театрални пиеси и 27 телевизионни роли и повече от 20 награди за най-добра женска роля от фестивали из целия свят. Първата й роля.във филма “Сладки часове” (1982) на Карлос Саура. Международното признание за актьорския й талант идва с ролята на красивата адвокатка Мария от нашумелия филм на режисьора Педро Алмодовар – “Матадор” от 1986 г. Познат на широката публика в България, филмът е изпълнен с любов, смърт и насилие, в екстравагантната и абсурдна история. “Матадор” й носи не само световна слава, но и множество номинации и награди. Испанската актриса избира роли от различни филмови жанрове. На международния кино фестивал във Венеция през 1990г печели приза за най-добра актриса за ролята в историческата драма на Мария Луиза Бембърг – “Аз, най-лошата от всички”. През същата година участва и в еротичния трилър “Дива орхидея”.

Серна участва в испанския претендент за Оскар 1992г - – “El maestro de esgrima” на Педро Олеа. Влиза и в ролята на Катрин Арагонска в телевизионния сериал „Хенри VІІІ”. Асумпта Серна е автор на книгата “Работата на киноактьора”, излязла през 1999г., в която развенчава някои от митовете на този “занаят”, като се опира на 20-годишния си опит. А заедно с шведския си колега и партньор Скот Клевердън създава международната филмова школа “First Team”. В нея, заедно с шведския си колега и партньор Скот Клевердън, организират семинари, конференции и уоъркшоп за актьори, режисьори и студенти.



Весела Казакова ( България)
Българската представителка в международното жури е със забележителна актьорска биография, въпреки че е в самото си начало. Завършва класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ, а дипломният й спектакъл е “Синята птица” под режисурата на Мариус Куркински.
Весела Казакова е родена в София. От 4-годишна (заедно с близначката си Биляна) играе в театралното студио “Камбана”, създадено от майка им – актрисата Снежина Казакова.
В киното дебютира с ролята на чудатото нямо селянче Веса в “Лист отбрулен” (2002, реж. Светослав Овчаров). За тази роля Весела Казакова получава награда за младо актьорско дарование на името на Невена Коканова,на фестивала “Златна роза 2002. Същата награда получава и сестра й Биляна - за ролята си в “Подгряване на вчерашния обед”, 2002 реж. Костадин Бонев.
През 2004 два дамски авторски дебюта, посветени на скиталчествата на младостта, където Весела Казакова изпълнява главните роли: Ина в “Шантав ден” (реж. Силвия Пешева) и Мила в “Мила от Марс” (реж. Зорница-София). Дебютният филм “Мила от Марс” представен за първи път на 8 София Филм Фест, носи на режисьорката и изпълнителката на главната роля шумен успех и много награди на международни фестивали. Миналата година, отново на фестивала на българското игрално кино “Златната роза”, Весела грабна наградата за най-добра женска роля – за “Мила от Марс”. Най-новата й роля е в „Откраднати очи” (реж. Радослав Спасов), включен в програмата на 9-ия София Филм Фест.
Сърджан Драгоевич оглавява международното жури
на 9-ия София Филм Фест



Сърджан Драгоевич (Сърбия), Асумпта Серна (Испания), Катя Риман (Германия), Зигфрид (Франция), Весела Казакова (България) съставят международното жури на 9-ия София Филм Фест. Те ще определят победителя в конкурса за наградата Стела Артоа. 13 филма (дебютни и втори) ще се борят за престижната награда. Победителят ще получи 5000 евро, диплом и статуетката Stella Artois® Grand Prix, на церемонията за закриване на фестивала, на 13 март – зала1 на НДК.

Сърджан Драгоевич ( Сърбия) – председател на международното жури
Сръбският режисьор и поет, роден през 1963 г. в Белград. Завършва психология (1987) и филмова и ТВ режисура (1992). През 1991 г. снима първата си телевизията новела по Чарлс Буковски. Филмовият му дебют му “Не сме ангели” е най-касовият филм в Югославия за 1992 г., признат от критика и публика за култов филм за младото поколение. За първата част на филма Сърджан Драгоевич печели наградата на ФИПРЕССИ за най-добър югославски филм, както и Гранд При на фестивала Умбриа в Италия. Наскоро режисьорът засне и втора част на филма – „Не сме ангели”-2.
Следващия му филмов проект от 1996г „Хубаво село хубаво гори” е първият филм посветен на войната в Босна.Това е и първият пълнометражен филм в историята на киното заснет при реална ситуация на война. С този филм режисьорът участва в над 30 международни фестивала, като печели престижни награди, сред които – Гранд При - Сао Паоло (1996), „Бронзов кон” за най-добър филм - Стокхолм, (1996) Награда на публиката – Солун (1996)Голямата награда на журито -Д’Анже, (1997), Голямата награда – Минеаполис (1997), най-добър филм – Москва (1997). „Хубаво село хубаво гори” е тогавашният Югославски претендент за Оскар през 1996г.
През 1998г. излиза филма „Рани”, с който отново затвърджава позицията на обективен наблюдател на случващото се в Сърбия, критикувайки режима на Милошевич.
Сърджан Драгоевич е автор на три книги с поезия и е носител на най-голямата награда в тази област в бивша Югославия.
В рамките на програмата „режисьори във фокус” на 9-ия София Филм Фест , ще бъдат представени филмите му „Не сме ангели”(1992), Хубаво село хубаво гори”(1996), „Рани”(1998), както и най-новия му филм - „Не сме ангели-2”(2005).



Катя Риман (Германия)
Катя Риман е обявена от немските зрители за „най-знаменитата актриса на немското кино”. Тя е любимка и на критиката – удостоена е с всички възможни награди на родна територия. За ролята си във филма на Маргарете фон Трота “Розенщрасе” (представен на 8-ия МСФФ), журито на кинобиеналето във Венеция й присъжда наградата за най-добра актриса. В кариерата си тя има над 50 участия в киното и телевизията. Участията и в “Без грим”(1993), “Най-желаният мъж”, “Градски разговор”1995, “Аптекарката” (1997), “Бандитки”(1997) и носят най-големите отличия от кинофестивалите в Германия. Актрисата снима в Италия (“Нобел”, 2001) и в Канада (“Ирландецът”, 2003).
Филмът “Бандитки” я свързва трайно и с музиката. Веднага след появата си, саундтракът към “Бандитки” се изстрелва на първите места в класациите. През ноември 2000г. излиза и дебютният авторски албум на Катя Риман - Night Screen, а през 2003г.-албумът Favourites, записан от актрисата-певица и “Катя Риман Октет”.
Катя Риман пише и детски книги. “Името на слънцето”(1999) и “Хорът на ангелите” слагат началото на трилогията, чиято трета част - ще излезе през 2005г.
Най-новият филм с нейно участие „Агнес и неговите двама братя” ще бъде представен в рамките на 9-ия Международен София Филм Фест.



Зигфрид ( Франция)
Зигрфрид е представител на радикално новото европейско кино, което не се съобразява с кинематографичните традиции и комерсиалните закони. На миналото издание на София Филм Фест българската публика имаше възможност да се срещне с разнородните занимания на френският артист.
Роден през 1973 г., школуван музикант, той се вдъхновява от различни музикални традиции за своите композиции. Заснел е няколко късометражни филма. Неговият първи игрален филм "Луиз (Втори дубъл)" от 1998 г. е показан в цял свят. "Санса" е вторият му игрален филм, който е избран в четиринайсетдневката на режисьорите в Кан 2004. Авантюристичен и напълно съвременен „Санса” проследява пътешествията на едноименния герой, вечно жаден за вино, жени, песни и движение. Докато във филма „Луиз”/Втори дубъл ( Спечелил специалната награда на журито за най-добър европейски филм - Брюксел (1999) и награда за френски сценарий - Довил (1998) режисьорът показва лутанията, фантазиите и изживяванията на млада жена, която обикаля Париж, в „Санса” гледаме „втора глава” от криволичещите пътеки, които поема нейният мъжки вариант. Освен участник в Международния конкурс за наградата на Стела Артоа, Зигфрид изнесе концерти заедно със своята група в музикални клубове в София и Русе.



Асумпта Серна ( Испания)
В кариерата на Асумта Серна има повече от 65 филма, 5 театрални пиеси и 27 телевизионни роли и повече от 20 награди за най-добра женска роля от фестивали из целия свят. Първата й роля.във филма “Сладки часове” (1982) на Карлос Саура. Международното признание за актьорския й талант идва с ролята на красивата адвокатка Мария от нашумелия филм на режисьора Педро Алмодовар – “Матадор” от 1986 г. Познат на широката публика в България, филмът е изпълнен с любов, смърт и насилие, в екстравагантната и абсурдна история. “Матадор” й носи не само световна слава, но и множество номинации и награди. Испанската актриса избира роли от различни филмови жанрове. На международния кино фестивал във Венеция през 1990г печели приза за най-добра актриса за ролята в историческата драма на Мария Луиза Бембърг – “Аз, най-лошата от всички”. През същата година участва и в еротичния трилър “Дива орхидея”.

Серна участва в испанския претендент за Оскар 1992г - – “El maestro de esgrima” на Педро Олеа. Влиза и в ролята на Катрин Арагонска в телевизионния сериал „Хенри VІІІ”. Асумпта Серна е автор на книгата “Работата на киноактьора”, излязла през 1999г., в която развенчава някои от митовете на този “занаят”, като се опира на 20-годишния си опит. А заедно с шведския си колега и партньор Скот Клевердън създава международната филмова школа “First Team”. В нея, заедно с шведския си колега и партньор Скот Клевердън, организират семинари, конференции и уоъркшоп за актьори, режисьори и студенти.



Весела Казакова ( България)
Българската представителка в международното жури е със забележителна актьорска биография, въпреки че е в самото си начало. Завършва класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ, а дипломният й спектакъл е “Синята птица” под режисурата на Мариус Куркински.
Весела Казакова е родена в София. От 4-годишна (заедно с близначката си Биляна) играе в театралното студио “Камбана”, създадено от майка им – актрисата Снежина Казакова.
В киното дебютира с ролята на чудатото нямо селянче Веса в “Лист отбрулен” (2002, реж. Светослав Овчаров). За тази роля Весела Казакова получава награда за младо актьорско дарование на името на Невена Коканова,на фестивала “Златна роза 2002. Същата награда получава и сестра й Биляна - за ролята си в “Подгряване на вчерашния обед”, 2002 реж. Костадин Бонев.
През 2004 два дамски авторски дебюта, посветени на скиталчествата на младостта, където Весела Казакова изпълнява главните роли: Ина в “Шантав ден” (реж. Силвия Пешева) и Мила в “Мила от Марс” (реж. Зорница-София). Дебютният филм “Мила от Марс” представен за първи път на 8 София Филм Фест, носи на режисьорката и изпълнителката на главната роля шумен успех и много награди на международни фестивали. Миналата година, отново на фестивала на българското игрално кино “Златната роза”, Весела грабна наградата за най-добра женска роля – за “Мила от Марс”. Най-новата й роля е в „Откраднати очи” (реж. Радослав Спасов), включен в програмата на 9-ия София Филм Фест.

Звездно кино отново със Stella Artois®

13 филма от цял свят ще се борят за голямата награда Stella Artois® на 9-ия София Филм Фест

За трета поредна година Stella Artois® е партньор на най-големия кинофестивал в България - София Филм Фест. Традиционно марката Stella Artois® подкрепя качественото кино в цял свят. Затова и тази година ще бъде пристрастен зрител в незабравимите фестивални дни и неизменен участник в партита и веселия, както на София Филм Фест, така и на филмови фестивали в цял свят.

13 филма (дебютни и втори) ще се борят за престижната награда. Международно жури ще определи най-достойния сред претендентите за нея, а победителят ще получи 5000 евро, диплом и статуетката Stella Artois® Grand Prix.

Мотото на Stella Artois® тази година е “Съвършенството има цена”, а тя се крие в незабравимото филмово изкуство, изпълнено с много емоции и изживявания в комбинация с добрата бира и доброто настроение.
В България Stella Artois® се произвежда от Каменица АД, дъщерно дружество на компанията ИнБев. През 2004 година ИнБев се превърна в най-голямата пивоварна в света с 14 % дял от световния пазар. Тя е номер 1 или номер 2 в над 20 ключови пазара.

Филми от цял свят ще се борят за голямата награда Stella Artois.
Филмът „Дърводелецът” (2004), САЩ е вдъхновен от едноименната театрална постановка по романа на Стивън Флетчър. С него младата режисьорка Никол Касел прави своя пълнометражен дебют и печели награда на журито на Филмовия фестивал на Дювил и на Асоциацията на филмовите критици в Бостън - за най-добър млад режисьор. Филмът е номиниран за Голямата награда на журито в Сънданс и е в официалната селекция на Кан. В главната роля в „Дърводелецът” е Кевин Бейкън, познат на българската публика от „Линия на смъртта”, „Дивата река”, „Аполо 13”. Неговият герой, освободен след 12 годишен затвор за педофилия, се завръща към живота и намирайки разбиране единствено във Вики (Кира Седжуик, съпруга на Кевин Бейкън), трябва де преодолее демоните от миналото. Никол Касел е завършила Училищeто по изкуствата “Тиш” към Нюйоркския университет. Късометражният й филм “Хайме” (1999) печели наградата на Режисьорската гилдия на най-добрите американски студенти по режисура, а “Зеленият час” (2002) е включен в официалната селекция на фестивала “Сънданс”.



Вдъхновена от австрийските притчи и приказки, режисьорката Джесика Хауснер прави опит да намери нов подход към стандартизирания жанр с „Хотел” (2004), Австрия. Вторият й игрален филм “Хотел” е включен в секцията “Особен поглед” на фестивала в Кан и й носи номинация за Max Ophüls Award, а на оператора Мартин Гшлахт - “Бронзова камера” – на фестивала за операторско майсторство “Братя Манаки” '04. Действието на филма е ситуирано в загадъчен хотел в Алпите. След мистериозното изчезване на рецепционистката, мястото й заема младата и невинна Ирене. Според полицейското разследване изчезването е крайно подозрително. Ирене е обзета от параноичното усещане, че някой я наблюдава, докато вечер плува сама в басейна на хотела. Джесика Хауснер (32 г.) е завършила психология и режисура (Виенската филмова академия). Популярност й носи късометражният “Флора” (1996), който печели няколко награди, включително и на международния филмов фестивал в Локарно. Дипломният й филм “Интер-вю” получава Специалната награда на журито в Кан през 1999 г. Две години по-късно тя прави дебютния си игрален филм “Хубавата Рита”, който е представен в секцията “Особен поглед” в Кан, на фестивала в Карлови Вари и печели награда на Виенале '01.

Лени Ейбръхамсън участва в международния конкурс с дебютния си филм „Адам и Пол” (2004), Ирландия. Филмът има награди от Голуей '04 – за дебют и Ирландска филмова награда '04 за режисура. Стилизирана мрачна комедия, която проследява един ден от живота на двама приятели, който, както често се случва, е посветен изцяло на краденето на пари за наркотици. Адам и Пол наистина нямат късмет, възможности и приятели. “Адам и Пол” е приказка за две объркани, уязвими деца, подвластни на сили, твърде могъщи за тях. Това не е безнадежден филм, а нежна, несантиментална и невероятно смешна история за упоритостта на човешкия дух дори и при най-обикновените хора.

Словенският режисьор Винко Мьодерндорфер се включва в конкурса с „Предградие” (2004), Словения, заснет по едноименния му авторски роман. Режисьорският му дебют присъства в официалната селекция на Монреалския филмов фестивал от 2004 г. Сюжетът на “Предградие” се завърта около група приятели на средна възраст, които прекарват свободните си вечери в кварталната зала за боулинг в размишления за неосъществения си и пропилян живот. Привидно забавни и добронамерени в началото, тези любители на кеглите започват да стават опасни, когато в техния квартал се заселват двойка чужденци. Всичко започва с воайорска шега - тайно заснемат любовните занимания на младата двойка – но скоро тя прераства в нещо далеч по-злонамерено. Винко Мьодерндорфер (46 г.) е завършил режисура в Люблянската академия за театър, радио, кино и телевизия. Режисира театрални и оперни постановки, радиопиеси и телевизионни драми. Прави документални филми по свои собствени сценарии и издава 25 книги.

„Костенурки по гръб” (2004), Италия е пълнометражен дебют за Стефано Пазето.
Това е история за “първата любов”, която оставя дълбок отпечатък в живота ни. Той и Тя са на по тридесет години и живеят в Триест. В стаята за свиждане в затвора в няколко последователни игри „Скрабъл” двамата наваксват цяла поредица пропуснати срещи, накъсали общото им минало. Думите, които се появяват на игралната дъска, са заглавията на отделните глави, в които е разказана тяхната история. През целия им живот пътищата им се пресичат и разминават. Свързва ги една костенурка, символ на юношеската им любов. Срещат се отново в операционната: Той е пациентът, а Тя – хирургът. Стефано Пазето (34) работи като режисьор, сценарист и монтажист. Завършил е Националното училище за кино в Рим. Член е на арт групата “Сталк Ейджънси”. За късометражения си филм” Sorelle” печели голямата награда на Кодак на фестивала на младото кино в Торино.

С първия си пълнометражен игрален филм се представя и Светозар Ристовски – „Илюзия” (2004), Македония / Австрия. Филмът е и в официалната селекция на кинофестивала в Токио 2004 г. Започва с цитат на Ницше: “Надеждата е най-голямото зло, защото продължава човешкото страдание”, който задава тона на черната приказка за живота отвъд надеждата. В обърканите години на прехода в Македония светът на младия Марко се разпада, алкохолът и комарът отравят живота му вкъщи, безмилостните хулигани в училище правят живота му извън дома нетърпим. Момчето мечтае за спасение и точно тогава неговият учител го насърчава да участва в поетичен конкурс. Авторът на най-доброто стихотворение, възхваляващо Македония, ще бъде награден с пътуване до Париж. Ала обстоятелствата се влошават още повече и Марко вече не е в състояние да намери покой в света на мечтите си. Запознанството му с един наемен войник е свързано с усвояването на нови уроци, включително и по стрелба. Научил, че „или трябва да изяде, или ще бъде изяден”, Марко започва да търси справедливост за предателствата, които е понесъл, вземайки нещата в свои ръце. Македонският режисьор Светозар Ристовски (32) е завършил архитектура и театрални изкуства в Скопския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Филмографията му включва късометражния документален филм “Пасажери втора класа” (1999), пълнометражния документален филм “Радостта на живота” (2001) и късометражния фантастичен филм “Ловец” (2000).

Полската режисьорка Малгожата Шумовска представя своя модерен и дълбоко емоционален поглед за живота на млада жена, чиято нежелана бременност се превръща в безценен дар. „То” (2004), Полша, е заснет по неин сценарий, а продуценти са Карл Баумгартнер и Раймонд Гьобел. Любимка на публиката в Кан, през 2000 г. Шумовска е номинирана за Европейската филмова награда. Критиците на сп. “Variety” класират игралния й дебют “Щастлив мъж” в първата десетка на най-добрите филми на младите европейски режисьори за 2001 г. Иска се кураж, за да обичаш живота”, казва 22-годишната Ева - главната героиня във филма „То”. Работата й е неблагодарна и ниско платена, майка й отказва да види това, което не й е по вкуса, баща й е изгубил разсъдъка си, приятелят й я напуска, а в корема й расте бебе. И въпреки всичко Ева обича живота. За тази филмова история Малгожата Шумовска е номинирана за Голямата награда на журито на фестивала Сънданс 2004 г. Специално за 9-ото издание на София Филм Фест, Малгожата ще дойде да представи филма си въпреки напредналата си бременност.

„Изпепеляване” (2004) на режисьора Станимир Трифонов е българският представител в международния конкурс. Филмът вече обра наградите “Златна роза” '04 – Голямата награда “Златна роза” за мъжка роля на Стефан Вълдобрев и за операторско майсторство; “Любовта е лудост” '04 – за най-добра женска роля на Параскева Джукелова; “Златна ракла” '04 – за най-добра женска роля на Параскева Джукелова, за операторско майсторство и наградата на община Пловдив. Сценарият е на Йордан де Мео, оператор е Емил Христов. Екранната история е ситуирана в края на Втората световна война. Младият романтичен италианец Енрико се жени за българката Калина, но скоро идилията се нарушава от намесата на Държавна сигурност и майор Методи Стоев, който е влюбен в съпругата му. Италианецът е пратен в концлагер, а Калина става доносница на Стоев и ражда дете от него. Въпреки драмата, която преживяват, Калина и Енрико продължават да се търсят и обичат. Той успява да избяга от зловещия концлагер, а тя намира сили в себе си да се противопостави на насилието и е екстрадирана от българските власти в Италия. Двамата пътуват един към друг, обладани от мъчителните си спомени, за да се срещнат отново в страната, в която някога са се запознали.

От далечен Иран е следващият участник в конкурса. Саман Салур представя игралния си дебют „От земята на мълчанието” (2004), Иран, приказен разказ за две деца, борещи се със суровия, безмилостен живот в пустинята. Техният дом е един тарафопост, баща им е шофьор на камион, прекарва сол и почти винаги е на път. Двете момчета изкусно “скубят” преминаващите шофьори, като им продават опиум и крадено гориво. Неочакваната им среща с човек, който бяга от живота, открива пред тях нови хоризонти. Саман Салур (28) завършва киноколежа “Сурех”. Бил е асистент-режисьор на три филма, заснел е много късометражни и документални филми за телевизията.

„Чудовищочетвъртък” (2004), Норвегия, е вторият игрален филм на Арилд Й.Омундсен. Той е участвал в Международният конкурс за игрално кино на „Сънданс” 2005 г. Романтичната драма с елементи на комедия се развихря край сърф залива в Ставангер. Евен и Торд са стари приятели. Евен цял живот е обичал Карен, но тя очаква дете от Торд и се омъжва за него. Торд е всичко, което Евен не е. Той е красив, кара сърф като бог и има успешна кариера. Скоро след сватбата с Карен Торд заминава за Сингапур на т. нар. бизнес пътуване, на което взема и любимия си сърф. Арилд Омундсен (35) е завършил режисура в Ставангер. Има няколко късометражни филма, преди да дебютира с “Монголанд” през 2001 г.

Към силното аржентинско участие в програмата на 9-ия СФФ се присъединява и филмът на Хернан Г. Иглесиас „Принц Гомес” (2004), участник в Международния конкурс.
Гомес е типичен чиновник, водещ монотонен живот. Принца е преуспяващ футболист. Принца няма никаква представа, но съществува един непознат с абсолютно същото лице като неговото. За Гомес това се е превърнало в кошмар – роднините му го наричат на шега Принца, хората го спират по улиците. Eдин ден Гомес научава, че Принца е продаден на друг клуб за 40 млн. долара. Това го депресира тотално и той решава да се обръсне, да зареже всичко и да се отдаде на гледане на кулинарни ТВ програми. Депресията и апатията му са така натрапчиви, че жена му най-накрая прекъсва кабелната телевизия и го изгонва от дома.

Ахим фон Борис представя втория си игрален филм „Любов в мислите” (2004), Германия. Филмът печели наградата на фестивала в Копенхаген 2004 г. за най-добра актриса на Анна Мария Мюхе. Младият режисьор внася привлекателна доза поетизъм в третата екранна версия на студентската трагедия от Щиглиц, разиграла се през 1927. Състудентите Паул и Гюнтер са приятиели - Гюнтер е богат, спортна натура и се изживява като бохем, а Паул принадлежи към работническата класа, но компенсира произхода си с ум и талант. И двамата са влюбени в идеята да бъдат влюбени и да водят живот без всякакви ограничения. По време на уикенд във вилата на Гюнтер заедно с фриволната му сестра Хилде младежите организират пиянски купон, който завършва с критичен микс от повишена емоция, ревност и копнеж. Ахим фон Борис (36) е завършил политически науки и философия в Свободния университет в Берлин, а през 2000 г. се дипломира в Германската академия за кино и телевизия. Дипломният му филм – игралният му дебют “Англия!”, печели 15 международни награди, сред които и тези на Германската критика за сценарий и за операторско майсторство.

Първият си игрален филм представя Сърджан Колевич – „Червеният сив камион”(2004), Сърбия / Германия / Словения. Белград, лятото на 1991-ва. Югославия се разпада. Откраднат камион и инцидент среща Гавран, току що излязъл от затвора, и Сузана, която отива към Дубровник, за да направи аборт. За него тя е първата жена, с която може да разговаря; за нея той е просто поредният идиот, с когото трябва да се съобразява. Но надвисналата и над двамата опасност и заплашващата война ги сближават. И за двамата светът е толкова абсурден, че те постепенно започват да се възприемат един друг като единствените останали трезви.
Сърджан Колевич (38) е завършил сценаристика и драматургия в Белградското театрално училище, където в момента е преподавател. Сценарист и съсценарист е на 6 игрални филма, сред които “Небесна кука” и “Наташа” на Любиша Самарджич.

Три от най-нашумелите оригинални продукции на НВО ще бъдат представени в рамките на 9-ия София Филм Фест. Филмите “Животът и смъртта на Питър Селърс”, “И с участието на Панчо Виля като самия себе си” и “Мария изпълнена с благодат” ще бъдат прожектирани на 6-ти март в рамките на “HBO ден”.

HBO има и уникално предложение за кинолюбителите на София Филм Фест: всеки закупил билет за “Животът и смъртта на Питър Селърс” ще гледа като бонус безплатно “И с участието на Панчо Виля като самия себе си”.

Трите заглавия на HBO са носители на много награди от международни фестивали, а тази година актриса от оригинален филм на HBO за първи път е номинирана за Оскар. Това е Каталина Морено - в главната роля на “Мария изпълнена с благодат”, която е номинирана за тазгодишните Оскари в категорията главна женска роля.

“Животът и смъртта на Питър Селърс”, режисиран от Стивън Хопкинс, по сценария на Кристофър Маркъс и Стивън Макфийли, проследява бурната кариера на британския комик, започнал като популярен радио водещ в BBC за да се превърне в един от най-надарените комедийни актьори. Подтикван от властната си майка, Селърс се бори да намери мястото си сред жените и публиката и да се пребори с ожесточената конкуренция. Но въпреки всичките си бракове, високите оценки на критиците и професионалните си успехи, самоувереността никога не успява да му стане присъща. Продукцията разкрива личните терзания подтикнали този талантлив, харизматичен актьор да възкликне: “Мразя всичко, което правя”, като в същото време ни напомня защо светът приветства този комедиен гений, издигайки го на пиедестал. Носителят на “Оскар” Джефри Ръш придава на образа на гениалния актьор неповторим магнетизъм и обаяние, контрастирайки на обичайната същност на Селърс да се превъплъщава до толкова в ролите на останалите, че напълно да загърби собствената си самоличност.

Филмът е с участието и на носителката на Оскар Чарлийз Терон, Емили Уотсън, Джон Литгоу и Станли Тучи.

“И с участието на Панчо Виля като самия себе си”, с Антонио Бандерас в главната роля, разказва невероятната, но напълно истинска история на мексиканеца-революционер Панчо Виля. Сценаристът Лари Гелбарт и режисьорът Брус Бересфорд използват объркващата ситуация, пресъздадена чрез филма, за да изразят мнението си за абсурдите на Холивуд, като в същото време коментират начините, по които шоубизнесът пренаглася реалността за да изглежда убедително. През 1914 г. филмов екип отива в Мексико, за да снима генерал Панчо Виля, който тъкмо е застанал начело на революцията в страната си. Бунтът на Виля срещу войските на Уерта върви към провал, когато се появяват американските кинематографисти Д. У. Грифит и Хари Ейткън и му предлагат златна възможност в лицето на откупуване правата за документиране на революцията.
Завладяващото реалистично изпълнение на Бандерас в ролята на Панчо Виля допринася продукцията да се превърне в шедьовър за истинските ценители.

Продукцията е отличена с наградата на Гилдията на американските сценаристи за оригинален ТВ сценарий и “Еми” '04 за звук.

В “Мария изпълнена с благодат”, режисиран от Джошуа Марстън, фокусът е върху колумбийката Мария Алварес, млада девойка с бунтарски дух, принудена да живее с три поколения от своята фамилия в тясна бетонна къща в малък град от селски тип, разположен северно от Богота. Работи рамо до рамо със съседите си в розова плантация, където до умопомрачаване маха бодлите на цветята. Няма накъде да мърда, тъй като трябва да издържа семейството си. Но в страстното си желание да разчупи оковите на този бодлив свят, поне може да се опита да разтегли неговите граници…
В ролята на Мария е номинираната за Оскар за изпълнението си Каталина Сандино Морено. По един изключителен начин тя успява да придаде на героинята си смелост, издръжливост и, да – грация. Режисьорът-дебютант Джошуа Марстън демонстрира невероятен усет към детайла и разказваческото майсторство, отличаващо се с обезоръжаваща суровост и автентичност.

Филмът е носител на Сънданс '04 – наградата на публиката, Берлин '04 - “Сребърна мечка” за най-добра актриса (поделена), наградата “Алфред Бауер” за новаторство, Сиатъл '04 – награда за най-добра актриса на Каталина Сандино Морено, както и на наградите на Нюйоркската и Лосанжелиската критика за дебют.


НВО (Ейч Би Оу) е първият и най-успешен платен кабелен канал в света. Основан е преди повече от 30 години като част от най-голямата медийна компания - AOL Time Warner. С присъединяването на България, HBO се гледа в 9 страни от региона наред с Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Хърватска, Словения и Молдова.

НВО България е част от HBO Централна Европа, което е плод на партньорството между HBO (собственост на AOL Time Warner), Columbia TriStar International Тelevision (компания на Sony Pictures Entertainment) и Buena Vista International Television (собственост на The Walt Disney Company). Компанията е създаден през 1972 година в САЩ, като в Европа стартира от Унгария през 1992 година. Днес каналът наброява повече от 50 милиона абонати в над 40 страни по целия свят.

ОФИЦИАЛНО ЗАКРИВАНЕ – 13 март, 19.00 часа, Зала 1 на НДК


Филмът, който ще ознаменува финала на 9-ия Международен София Филм Фест, е „Сън в зимна нощ”, на сръбския режисьор Горан Паскалевич.
Филмът е носител на специалната награда на журито на 52-ия кино фестивал в Сан Себастиан, 2004 и наградата SIGNIS. Има и почетна награда от конкурса „Златна котва” за Средиземноморско кино, на фестивала Хаифа, Израел.
В „Сън в зимна нощ” режисьорът отново се обръща към следвоенна Сърбия и преплита съдбите на бившия затворник Лазар с две босненски бежанки - Ясна и болната й дъщеря Йована. Героите се опитват да загърбят болезненото си минало и да обърнат нова страница в живота си. Лазар иска да забрави затвора, а Йована - съпруга си..
Горан Паскалевич е сред най-изявените в съвременното европейско кино сръбски режисьори. Роден в Белград, завършил Филмовата академия в Прага, още с дебютния си игрален филм „Плажният пазач през зимата” Паскалевич спечелва наградата на критиката в Берлин. Продуцент, режисьор и сценарист, бил е и художник на филма си „Слуга” (1975). Като режисьор има над 30 документални и 13 игрални филма, които са представени на най-престижните кинофоруми като Кан, Берлин, Венеция. Филмът му „Буре барут” по сценарий на Деян Дуковски е отличен с наградата на Международното жури във Венеция и на ФИПРЕССИ - за най-добър европейски филм на 1998 г. През 2001 г. попада в топ 5 на класацията на VARIETY за режисьор на годината – заедно с Нийл Джордан, Стивън Содърбърг, Едвард Йанг, Ласе Халстрьом. Филмът му „Как Хари се превърна в дърво”(2001) е представен на 7-ия София Филм Фест.
Изпълнителят на главната роля във филма „Сън в зимна нощ” (Лазар) е Лазар Ристовски е известен на българската публика най-вече от ролята на Петър Попара-Църния от легендарния балкански епос на Кустурица- “ Ъндърграунд”. Той е един от най-популярните сръбски актьори с двайсет годишна кариера (46 филма като изпълнител, включително като сценарист и продуцент). Участва във филмите, които се занимават с най-болезнените теми от новата сръбска история и заклеймяват войната и агресията – „Буре Барут” (1998) на Горан Паскалевич, „Бяло облекло”( 1999г.) на който е сценарист, режисьор и продуцент, както и „Бумеранг” (2001) – сценарист и продуцент. За главната си роля във филма „Сбогом двайсети век” той печели наградата за най-добър актьор на Fanta Festival през 2000 г. Във филма на Горан Паскалевич Лазар е и продуцент, а в актьорския състав са брат му Йован и съпругата му Даница.

ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ - 4 март, 19.00 часа, Зала 1 на НДК
Филмът на Майк Лий „Вера Дрейк”, с три номинации за Оскар, ще открие 9-ия Международен София Филм Фест. Номинациите са в категориите – за най-добър режисьор – Майк Лий, най-добра актриса за Имелда Стонтън, оригинален сценарий – Майк Лий.
„Вера Дрейк” (Великобритания/Франция, 2004) пребори 21 заглавия на 61-то издание на фестивала във Венеция през септември 2004 г. и получи Златен лъв за най-добър филм и купа Волпи за най-добра актриса - Имелда Стонтън. Има 11 номинации за най-престижните британски филмови награди – БАФТА, сред които отново за най-добър филм и женска роля. През ноември 2004 г. филмът на Майк Лий е избран да открие Лондонския филмов фестивал. В отличията се вписват и 5 Британски независими филмови награди '04 – за най-добър филм, за актриса на Имелда Стонтън, за актьор на Фил Дейвис, за поддържащ актьор на Еди Марсън и за режисура. Имелда Стонтън обира наградите на критиката от Чикаго, Торонто, Сиатъл, Ню Йорк, Сан Диего, Лос Анджелис и на Националната асоциация на филмовата критика в САЩ - за най-добра актриса. През декември 2004 Стонтън спечели наградата на Европейската филмова академия за най-добра актриса.
Майк Лий е режисьор на над 30 филма ("Тайни и лъжи, "Голи", "Животът е сладък"), на част от които е и сценарист. Не обича да се съобразява с правилата на комерсиалното кино, по скоро е привърженик на реалистичното до краен предел и наситено с критика и психологизъм кино.
”За мен историята, която филмът разказва, е от изключително значение. Холивуд игнорира сценария, на първо място там е: кой е актьорът, който ще играе, или кой е режисьора, а след това сценарият се нагажда спрямо тях и изискванията на продуцентите. Аз не се подчинявам на това."
Най-новият му филм - "Вера Дрейк", ситуиран в Лондон през 1950 г.е за "живота и за начина, по който го живеем" според неговият автор. Вера (Имелда Стонтън) е посветена на семейството, двете си деца, близките, съседите. Никой не подозира, че вече двайсет години тя се занимава с нелегални аборти. „Както и останалите филми на Майк Лий “Вера Дрейк” е изпълнен с хумор и проникновени наблюдения. Разнообразният ритъм на ежедневния говор е резултат от отличните актьорски интерпретации. Стонтън е неотразима в ролята на Вера. Нейната промяна от весел стоик в пречупена жена е покъртителна.” Сандра Хеброн

Изпълнителката на главната роля Имелда Стонтън играе в английските филми от предна линия като "Разум и чувства", "Влюбеният Шекспир", филмите на Кенет Брана по Шекспировите пиеси "Сън в лятна нощ" и "Дванайсета нощ".

За трети път в рамките на Международния София Филм Фест ще бъде присъдена наградата JAMESON за най-добър български късометражен филм.

Селекционната комисия с председател Александър Янакиев – кинокритик и членове: Светла Цоцоркова – режисьор, носител на наградата JAMESON от 8-мия Международен София Филм Фест, Костадин Бонев - режисьор, Преслава Преславова – журналист, Стефан Командарев – режисьор, избра за участие в конкурса следните 12 филма:


1. Приказка за самоtata (2005)
реж. Кирил Иванов
анимационен
Сценарий – Оля Койчева и Кирил Иванов.
Кирил Иванов работи като аниматор в студио „МАТ АРТ” и е автор на филма „Badtale” 2001

2. Целувката (2003)
реж. Тома Вашаров
игрален
сценарий – Юри Стайков, Тома Вашаров
оператор – Ваньо Георгиев
участват – Милена Спиридонова и Филип Аврамов
Тома Вашаров работи като режисьор по монтажа в Доли Медия Студио. Режисьор е на филмите „Дарба”(награда за най-добър артистичен филм плевен 2004),, „Revolution” (официална селекция “Zemos 98.5” Севиля), „Борето” (официална селекция „Златен ритон” 2003).

3. Personal Best (2005)
реж. Виктория Маринов
игрален
сценарий – Виктория Маринов
оператор – Красимир Стоичков
композитор – Силвия Филус
участват – Дарко Велик, Искра Донова, Петър Гайтанджиев, Николай Чилов, Михаел Велков, Игор Василев, Николай Димитров
Виктория Маринов учи филмова и ТВ режисура и операторско майсторство в НАТФИЗ. Тя е режисьор на филмите „Внимание:контрол”, „В коррридора”, „Мария”, „Брюксел-София Брюксел”, „Мечта”

4. Преди живота, след смъртта (2005)
реж. Драгомир Шолев
игрален
сценарий – Драгомир Шолев
оператор – Крум Родригез
Филмът му „Трябва да ти кажа нещо”, селектиран за Jameson 2003, е представен в Кан 2004 и получава наградата на журито на „Златната ракла” 2003. „Семейство” има награда от „Златната роза” 2003 и награда „Кодак” от Лодз, „Хабанера” – „Златен Ритон” ( награда за дебют), goEast, Висбаден – награда за най-добър студентски анимационен филм.


5. Ръжда (2004)
реж. Венцислав Василев
игрален
оператор – Йордан Борисов
композитор – Божидар Петков
участват – Елена Атанасова, Пламен Димитров, Николай Върбанов
Венцислав Василев e, сценарист и режисьор на игралните късометражни филми „Боби”, „Последната чаша”, „Препрочитайки Чехов”, „Мечка”, документалните „Въцата”, „Силистра”, Винарна Тодоров” и ТВ предаване „Магията на риболова”. Работил е като асистент режисьор във филми на Георги Дюлгеров и Светослав Овчаров.

6. Autos (2004)
реж. Гена Трайкова
документален
оператор – Валентин Николов
Гена Трайкова е журналист в bTV. Специализирала е в BBC Бирмингам, CNN Internetional, Atlanta. Автор е на 5 документални филма.


7. Kiss the bride – (2004)
реж. Господин Неделчев – Дидо
анимация
Георги Неделчев – Дидо работи в сферата на анимационното кино и телевизията като режисьор, художник и продуцент. Преподавател е по Анимационна режисура в НАТФИЗ.
Анимационни филми– „Коншицата”, „Метаморфози”, „Ам –ам шоу”, „Love Sorry Game Over”.

8. Жълтият принц (2004)
реж. Боряна Гидикова
документален
сценарий – Боряна Гидикова и Николай Бойков
оператор – Зорница Михайлова
Боряна Гидикова е журналист в Нова телевизия. Автор е на филма „България представя, Лондон аплодира”.


9. Aquatoria (2004)
реж. Андрей Цветков
анимационен
сценарий – Слав Бакалов
оператор – Биляна Иванова
Филмът участва в програмата на Интерфилм – Берлин `04 и Cinanima – Ешпиньо`04.
Андрей Цветков работи като режисьор, художник, аниматор и продуцент. Във филмографията си има над 15 филма, и наградите: I Castelli Animati 2003 - Genzano di Roma – специална награда “за чувствителност и интересна графична работа”, “Златен Ритон” 2003, Zolotoy Vityaz” 2004 – “Златен Витяз” `04 за анимация, “BALKANIMA” 2004 – Belgrade – награда за най-добър филм в категория “Дебют”.




10. Уловени (2005)
реж. Петър Вълчанов
игрален
оператор – Ненад Бороевич
Петър Вълчанов е студент в НАТФИЗ, в класа на проф. Людмил Стайков. Фимите му „Шок” и „Докторът” са в студентската селекция в Карлови Вари 2001 и Златна роза 2002. „Възкресение” – Голямата награда на студентския филмов фестивал във Велинград 103 и в селекцията за фестивалите в Исмаилия, Египет; Дрезден и Jameson – София Филм Фест `04.


11. В тъмното (2005)
реж. Владо Ковачев
игрален
сценарий - Владо Ковачев
оператор – Ненад Бороевич
участват - Ангел Генов, Александър Дойнов, Китодар Тодоров, Мила Коларова
Владо Ковачев е завършил кинорежисура в НАТФИЗ. Снима музикални клипове, пише музика за театрални постановки. Филмът е петият му късометражен след „Гадини”, „Светлето”, „Келнер” и „DOOR”

12. Върнете заека
реж. Митовски & Калев
игрален
сценарий – Димитър Митовски, Росен Цанков и Камен Калев
оператори – Димитър Гочев, Росен Цанков
със специалното участие на Део
Димитър Митовски е режисьор, продуцент и художник, съдружинк в СИА Адвъртайзинг. Сред филмовите и ТВ продукции са „Клиника на третия етаж”, предаванията „Кръгове”, „200 царе на киното”, „Сблъсък”, „Стани богат”, видео клипове на ФСБ, Стенли, Авеню, Орлин Горанов, рекламни клипове.
Камен Калев е завършил Националната академия за филмово изкуство в Париж и работи като режисьор на рекламни клипове в СИА Адвъртайзинг


Комисията избра финалистите за наградата JAMESON в рамките на 9-ия Международен София Филм Фест, след като изгледа и обсъди всички филми, представени в конкурса. Заявка за участие са дали авторите на 89 български късометражни филма (близо 20 филма повече от 2004 г.!) - 38 игрални, 19 анимационни, 19 документални и 13 експериментални.

Селектираните филми ще бъдат прожектирани на София Филм Фест 2005. Международното жури ще определи носителя на наградата Jameson за късометражен филм. Награденият филм ще бъде представен в специалните програми на фестивалите, на които се присъжда наградата JAMESON за късометражен филм.


Носителят на наградата JAMESON за късометражен филм получава сребърна статуетка и парична премия в размер на 6000 евро. Автор на статуетката е световноизвестният ирландски скулптор Кевин О’Дайър. Наградата представлява сребърна скулптура, разположена върху варовикова основа от Килкени.

Наградата JAMESON ще се връчи на победителя на 13 март в Зала 1 на НДК по време на Церемония по връчване на наградите на 9-тия София Филм Фест.

За първи път български филм ще има премиера едновременно в осем европейски страни.
Световната кинопремиера на филма “Георги и пеперудите“ на режисьора Андрей Паунов е на 2 февруари 2005 г. - едновременно в 160 киносалона в осем европейски страни – членки на Eurodocuzone: Австрия, Великобритания, Германия, Испания, Португалия, Словакия, Франция и Холандия.

Българската премиера на филма ще бъде в рамките на 9-тия Международен София Филм Фест (4-13 март 2005 г.).

“Георги и пеперудите” е носител на наградата СРЕБЪРЕН ВЪЛК от IDFA, Амстердам,
2004 г. - най-престижният фестивал за документално кино в света. През януари 2005 г. е единственият европейски документален филм в официалната състезателна селекция на кинофестивала Сламданс 2005 г. в САЩ.

“Георги и пеперудите“ (www.georgiandthebutterflies.com) е продукция на АГИТПРОП и е финансиран от ИА “Национален филмов център” и седем световни телевизионни канала, сред които Channel 4 от Великобритания, PBS от САЩ и CBC от Канада. Сценарист и режисьор на филма е Андрей Паунов, чийто предишен късометражен филм “Люси Цак Цак” е носител на пет световни награди и е включен в престижната DVD колекция Full Frame като един от шестте най-добри късометражни документални филма на 2003 г. Оператори на “Георги и пеперудите”, заснет на кинолента, са Борис Мисирков и Георги Богданов, a монтажът е на Зорица Коцева. Оригиналният саундтрак е композиран специално за филма от Иво Паунов и Вихрен Паунов и е записан акустично от осем музиканти.

„Ангелопулос е един от малкото режисьори на първите сто години на киното, които ни принуждават да дефинираме усещането си за това, което е киното и онова, което трябва да бъде.” Андрю Хортън

Тео (Теодорос) Ангелопулос е роден на 17 април 1935 г. в Атина. Завършва право в Атинския университет, а по-късно се пренася на друга територия - учи кинорежисура в престижния филмов институт ИДЕК в Париж. Като студент работи със създателя на „синема верите” Жан Руш. След завръщането си в Гърция няколко години работи като журналист и кинокритик – сътрудничи на гръцкия вестник „Демократики Алаги”. Първите си режисьорски опити прави още през 1963 г., като започва да снима късометражни филми. Първият му самостоятелен опит така и не вижда бял свят – „Историята на група „Форминкс””. Първата си премиера в света на киното прави с късометражния „Предаването” (1968) и печели наградата на критиката на фестивала в Солун. Започнал като част от т. нар. "парижка група", която е в основата на реакцията през 60-те години срещу традиционното кино, той скоро поема по свой път, създавайки свое място сред великите режисьори от първия век на киното.

В ранните си филми бъдещият кинокласик проявява интерес към реконструкция на реални събития, като повод за социално-исторически анализ на обществото. Във „Възстановка на едно престъпление” ( 1970, с 5 награди от фестивала в Солун) криминалната история е само отправната точка към филмовото разследване. За Ангелопулос този филм е „първата любов и първото предизвикателство”.
Увлечението към древногръцката митология и преливането на нейните елементи в съвременността става определящо за посоката, в която Ангелопулос работи по-нататък.

Световна известност му донася трилогията, която проследява историята на Гърция от 1930 до 1970 – „Дните на 36-та” (1972, награда на ФИПРЕССИ Берлин -73 ), „Трупата”(1975, награда на ФИПРЕССИ в Кан, 6 награди от Солун, Британски филмов институт ’76 – филм на годината, обявен от Асоциацията на италианските филмови критици за „най-добър филм в света за 70-те години”) и „Ловците” (1977, голямата награда на МКФ в Чикаго). „Историята и властта са в центъра на неговия свят, в който злините на всякакъв вид тоталитарни идеологии са ясно изразени. Но тази иронична мъдрост отбягва нравоученията, за сметка на индивидуалното осмисляне, на емоционално наситената епическа и лирическа картина на историята на Гърция”. Ивет Биро
Историята и властта са в центъра и на епичния „Александър Велики” (1980, Златен лъв и награда на ФИПРЕССИ – Венеция).

В „Пътуване до Китира”(1984, награда за сценарий и наградата на ФИПРЕССИ – Кан-84) Ангелопулос започва сътрудничество с известния италианския писател и сценарист Тонино Гуера, който работи и с режисьори като Микеланджело Антониони, Федерико Фелини, Андрей Тарковски, Виторио де Сика. Самият Гуера възприема ролята си като аранжор, който записва и предава спомените, сънищата и образите на режисьора, в литературна форма. А Ангелопулос сравнява ролята му с тази на психоаналитик „Аз разказвам, излизвам душата си, а той записва.”
Този етап е свързан и със създаването ( заедно с оператора, с когото снима повечето си филми – Йоргос Арванитис) на сложния кино ритъм, запазена марка за лентите му.

Философската драма „Пейзаж в мъглата”(1988, Гърция/Италия/Франция), със Сребърен лъв във Венеция, както и Феликс за най-добър европейски филм трасира новата посока на Тео Ангелопулос – с тънка митологическа символика.
Обръщането към съвременна Европа – с политическите й противоречия и особености, се проявява в „Нерешителната стъпка на щъркела” (1991) с Марчело Мастрояни (гръцкият режисьор залага на звездата на италианското кино още в „Пчеларят”(1986) – филмът е сред хитовете на първата Световна кинопанорама в НДК) и „Погледът на Одисей (1995) – Голямата на града на журито и наградата на ФИПРЕССИ – Кан, с Харви Кайтел в главната роля и участието на Ерланд Йозефсон.

Музиката за филмите си Ангелопулос поверява на Елени Караиндру, която се нарежда сред най-добрите съвременни eвропейски композитори. „Ангелопулос е човек, които говори малко и за мен е много важно да разбера основата на идеите му за проекта, за да мога да допълня чрез мелодиите онова, което текстът няма да може да каже във филма. Понякога аз вече съм написала основната тема в момента, в който той е готов със сценария.” Самата Караиндру е свързана тясно с историята, застъпена основно в тези филми повествования – тя има магистърска степени по история и археология.

Въпреки съблазнителните покани от световни продуценти, Ангелопулос остава верен на Гърция. „Вярвам, че мисията ми на творец е да пресъздавам историята на малката страна, в която съм се родил. Както моите награди, така и призовете на колегите ми потвърждават, ме интернационален режисьор е онзи, който е пуснал корени дълбоко в родината си.”
През 1995 г. Тео Ангелопулос се нарежда в почетната група на 40-те режисьори, поканени да направят филма „Люмиер и компания”, послучай 100 годишнината на киното.

На 9-тия Международен София Филм Фест Тео Ангелопулос лично ще представи новия си филм „Плачещата ливада”. Европейски филмови награди '04 – Наградата на ФИПРЕССИ. Филмът е първата част на историческата „Трилогия”, в която следват „Третото крило” и „Завръщане”. Режисьорът работи върху сценария заедно с Тонино Гуера, Петрос Маркарис и Джорджо Силвани, като “…поетично обобщение на изминалия век и отправяне на фантастично предизвикателство към XXI век под формата на любовна история, която маркира преминаването от едно хилядолетие в друго…”. Действието в „Плачещата ливада” започва през 1919 г.: гръцки бежанци пътуват от превзетата от Червената армия Одеса към родните си земи и се установяват в Северна Гърция. Именно там се заражда любовната история между Елени и Алексис. Действието се пренася в различни географски точки, следвайки героите, които се опитват да съхранят любовта си, въпреки препятствията, наложени от политическите или социални събития. Това е първата история на Ангелопулос, след „Възстановка на едно престъпление”, в която ключовият образ е на жена. Режисьорът използва богата палитра от изразни средства, като спиращите дъха пейзажи и диалога, издържан в стила на гръцката трагедия.

Във втората част – „Третото крило”, действието ще премине през бившия СССР, Австрия, Унгария, Италия и Ню Йорк – между 1953 и 1974 г. За третия филм, „Завръщане”, режисьорът планира участието на Харви Кайтел, Мишел Пфайфър и Шон Пен.




P.S

„Да правиш кино, не означава да се киприш пред огледалото, а да хвърлиш бутилка в морето, да събудиш една тревога”.
Тео Ангелопулос