При завръщането си у дома след 10-годишен затвор Лазар открива, че в апартамента му са се самонастанили Ясна – самотна майка, и 12-годишната й дъщеря Йована, която страда от аутизъм. Двете са босненски бежанки, останали без покрив над главата си. И Лазар, и Ясна правят опит да загърбят болезненото си минало и да обърнат нова страница в живота си. Той иска да забрави попадането си в затвора и причините, довели до него. Тя се опитва да забрави съпруга си, който я е изоставил. Лазар проявява съчувствие и позволява на Ясна и на дъщеря й да останат в дома му. Отхвърлени от обществото, малко по малко между тримата се поражда близост, която постепенно ги свързва в здраво родство. С времето събират достатъчно сили да свалят от плещите си товара на миналото и да започнат нов живот в страна, устремена към по-добро бъдеще, която все още не е в състояние да се отърси от разпокъсаните парчета на историята си.