Фуке отива да оправи бойлера на своите близки чичо Идриз и леля Сабира. Докато тримата седят на по чаша кафе, помежду им се възцарява болезнено, неловко мълчание: лелята и чичото са потънали в скръб по своя загинал във войната син. Спуканата гума на неговия стар фолксваген изправя Фуке пред неприятната перспектива да нощува у Идриз и Сабира. През последвалата дълга нощ той научава за битовите несгоди, които, вклинени в живота на семейната двойка, допринасят за взаимното отдалечаване и последващата самота. Фуке осъзнава, че помиряването на леля му и чичо му е в неговите ръце. Така домакинските уреди, които се заема да поправи, се превръщат в инструмент за моделиране на човешкото щастие.