През есента на 1914 г. “Раждането на една нация” вече е монтиран и Грифит започва работа по следващия си филм – “Майката и законът”, съвременна сага за социалната нищета. Когато епохалният му филм за Гражданската война вече е по екраните, той е завършил “Майката и законът”. Подтикнат от благосклонните отзиви спрямо епичността на “Раждането на една нация” и решен да отвърне на цензурните обвинения в расизъм, Грифит решава да разшири току-що заснетия материал в нов филм, който става и най-амбициозният му проект до момента.
С акцент върху монтажа като водещ естетически принцип (което доказва и влиянието на филма върху Съветската школа от 20-те години) “Нетърпимост” представя образа на майка, люлееща люлка с чедото си като свързваща брънка между четири избрани момента от историята, всеки от които по някакъв начин представя борбата срещу потисничеството. Съвременна двойка се бори за правосъдие; страданията на Христос през Страстната седмица; през 539 г. пр. н. е. цар Валтасар е предаден и Вавилон пада в ръцете на настъпващите персийски войски; във Франция през 1572 г. католицизмът става причина за клането на хугенотите в деня на Св. Вартоломей. Въпреки забележителните декори “Нетърпимост” няма финансов успех при излизането си по екраните.