Всички филми на Амос Гитай са величествени. “Обетована земя” е навярно неговата най-въздействаща и изваждаща от равновесие драма, представяща ироничния коментар на режисьора за родния му Израел, наричан още “Обетованата земя”.
Действието в “Обетована земя” започва и завършва в тъмнината на нощта. В играта на лунните сенки от първите кадри разпознаваме абстрактни образи на пустинята – керван камили, воден от арабски пастири, група млади жени, затворени зад ограда от бодлива тел: все символи на края и началото на пътуването на много източноевропейци, обречени да станат жертви на “търговията с жива плът”, която очевидно продължава да се практикува в съвременен Израел.
Така вместо като земята на млякото и меда, Гитай ни представя “Обетованата земя” в обратната й светлина: това е мизерно, анонимно сюрреалистично място, където към хората се отнасят като към добитък – лишени от индивидуалност, впрегнали малкото си останало човешко достойнство в борба за оцеляване. Въпреки това Гитай намира известни проблясъци на човечност, противостоящи на този дехуманизиран свят: една мадам (невероятно изпълнение на великата Хана Шигула) утешава обезумяла от ужас млада жена, с което поставя началото на бавно зараждащо се приятелство между жените, свързани от обща безрадостна съдба.