В “Душата на човек” Вендерс представя драматичното напрежение между свещеното и светското в блуса чрез ретроспекция на живота и музиката на любимите си блусари. Вендерс споделя: “За мен тези песни означаваха света. Чувствах, че в тях има повече истина, отколкото в книгите, които четях. Америка беше във всяка книга и във всеки филм, който бях гледал. Опитах се да я опиша в нещо, което наподобява повече поема, отколкото “документален филм”, и именно това ме тласна към американските песни и гласове.”
След 1999 г., когато ни даде билети за първия ред в света на кубинската музика, Вендерс се завръща към документалното кино с “Душата на човек”, чрез който този път споделя с нас страстта си към блуса. Озвучен с дрезгавия глас на Лорънс Фишбърн, “Душата на човек” представя трагичните съдби на трима музиканти афро-американци. Блайнд Уили Джонсън загубва зрението си по време на семеен конфликт; на Скип Джеймс му открадват авторските права върху собствените му песни; Дж. Б. Леноар умира от вътрешен кръвоизлив вследствие на фатално закъсняла медицинска намеса. Въпреки трудностите тези трима музиканти създават едни от най-запомнящите се и сърцераздирателни мелодии в света. При това дрънкането на китарата, тактуването с крак и дълбокият глас са единствените средства, с които си служат.