През 60-те години на миналия век Великобритания е огласена от музикална социална революция. Лондон, Ливърпул, Бирмингам, Манчестър и Нюкасъл издигат свои музикални сцени. Музиканти от Белфаст и Глазгоу се местят в Лондон, за да свирят на тамошната клубна сцена. Следвоенните движения за обновление на традиционния джаз и фолк подготвят почвата за нов вид музика – блус, изцяло повлиян от черния американски блус, който на свой ред се отрича от по-голямата част от порядъчното американско общество.

“Баща ми беше луд по джаза и блуса. Моите първи спомени са от албуми на 78 оборота, защото татко бе наследил такава твърде прецизна католическа колекция от блус и джаз записи: Луис Армстронг, Джели Рол Мортън, Били Холидей, Беси Смит. Научих всичко, което знам за музиката, слушайки тези плочи. (...) От разговорите ми с всички тези музиканти, които имах щастието да срещна, докато работех върху “Червено, бяло и блус”, стана ясно, че всички те са имали подобни преживявания. Всичко опира до слушането на записи – все едно дали в Лондон, Бирмингам, Нюкасъл или Манчестър. Всички се събират в нечий дом, пушат някаква трева, пият бира и слушат по цяла нощ плочи.”
Майк Фигис