В едно малко българско село – Българи, се е спотаило Чудото. То не е от онези чудеса, които можеш да видиш, докоснеш, да заснемеш, когато пожелаеш. То се случва само веднъж в годината. Обличане на икони, отваряне на свещен извор, извършване на жертвоприношение – всичко това се прави на деня на Св. Константин, на 3-и срещу 4-и юни. Тогава земята и небето се сливат в една точка – в огъня, в който танцуват нестинари. Танцуват боси върху въглените, под звуците на гайда и тъпан и предсказват бъдещето.