Въпреки че с „Морето в мен” Аменабар предприема значителна смяна на курса – в жанрово отношение новият му филм се доближава повече до мелодрамата и е съвсем различен от ранните му трилъри, – и тук режисьорът продължава да се занимава с темите от предишните си филми: живота и (когато вече не си струва да се живее) смъртта.
Четвъртият игрален филм на Аменабар е брилянтен разказ за борбата на Рамон Сампедро, който, след като остава парализиран от врата надолу, иска да се възползва от правото си да умре с достойнство. Евтаназията е опасно емоционална тема, но Аменабар съумява да я представи с изключителна деликатност, поставяйки фокуса върху желанието на човека да прекрати собствения си живот.

“Морето в мен” е зрялата кулминация на досегашните творчески търсения на Аменабар. Чрез човешкото нещастие режисьорът изследва основните човешки потребности и емоции, както и фундаменталните въпроси за смисъла на нашето съществуване. “Морето в мен” е първият шедьовър на Аменабар, демонстриращ неговото умение от проста човешка история да направи силно произведение, което ще се помни с години.”
Диана Санчес