Светът на младия Марко се разпада. В обърканите години на прехода в Македония алкохолът и комарът отравят живота му вкъщи. Безмилостните хулигани в училище правят живота му извън дома нетърпим. Момчето мечтае за спасение и точно тогава неговият учител го насърчава да участва в поетичен конкурс. Авторът на най-доброто стихотворение, възхваляващо Македония, ще бъде награден с пътуване до Париж. Ала обстоятелствата се влошават още повече и Марко вече не е в състояние да намери покой в света на мечтите си. Запознанството му с един “войник на съдбата” е свързано с усвояването на нови уроци, включително и по стрелба. Научил, че „или трябва да изяде, или ще бъде изяден”, Марко започва да търси справедливост за предателствата, които е понесъл, вземайки нещата в свои ръце.

Новоизгрелият македонски режисьор Светозар Ристовски смело разобличава обществото, което подвежда децата с фалшиви надежди. Филмът започва с цитат на Ницше: “Надеждата е най-голямото зло, защото продължава човешкото страдание”, който задава тона на черната приказка за живота отвъд надеждата. Всеки кадър от този провокативен разказ призовава към действие: към събуждане за реалността, колкото и унищожителна да е тя, и към полагане на всички възможни усилия за промяна.