Краят на Втората световна война… Младият романтичен италианец Енрико се жени за българката Калина и попада в лапите на Държавна сигурност в София по волята на нейния служител Методи Стоев, който е влюбен в съпругата му. Италианецът е пратен в концлагер, а Калина става доносница на Стоев и ражда дете от него. Въпреки драмата, която преживяват, Калина и Енрико продължават да се търсят и обичат. Той успява да избяга от зловещия концлагер, а тя намира сили в себе си да се противопостави на насилието и е екстрадирана от българските власти в Италия. Двамата пътуват един към друг, обладани от мъчителните си спомени, за да се срещнат отново в страната, в която някога са се запознали. Ще се срещнат ли обаче наистина или спомените им завинаги ще ги разминат?

“Режисурата на Станимир Трифонов помирява визуалното с разказвателното начало. Материалната среда е достоверна, с внимание към епохата, прецизна в детайлите. Камерата на майстора Емил Христов търси и намира емоционалните акценти в средата и човешките портрети. Партитурата е носталгична, но без сълзливост – безнадеждно танго за насрещните влакове на времето, за красивата обречена любов в свят на ръба на разпада.”
Янко Терзиев, сп. “Капитал Light”