“Когато порасна, ще стана Кенгуру” е смешен и жизнерадостен филм за отчаянието. Тук не става дума за великото философско отчаяние на руските писатели, нито за екзистенциализма, а по-скоро за ежедневното отчаяние, което всички ние познаваме така добре... Героите във филма се борят с него, всеки по свой начин. Някои използват като оръжие любовта, други се надяват на голяма печалба от букмейкърския пункт, трети виждат избавлението в пълната капитулация. Както казва един от тях: “Най-много печеля, когато не правя нищо. Нямам приходи, но и разходи нямам.”
В Белград процъфтява строителството на високи, брулени от ветровете сгради. Младите хора живеят в свои собствени, ограничени и инфантилни светове. Пият, псуват, пушат трева и си пропиляват времето. Стигат до точката, в която младостта им ги напуска, без да са постигнали нещо в живота. Вниманието им е погълнато от странични въпроси и дори когато се опитват да внесат промяна в живота си, го правят по грешен начин. Чакат нещо да ги изтръгне от техния ступор, без да осъзнават, че хубавият живот и духовното добруване не идват даром, а за постигането им трябва да се работи. Иначе героите в този филм притежават множество добродетели, включително и една особено рядка за тази част от света: те искрено се радват за успехите на другите хора.