„Това е босненската мюсюлманска гледна точка за обсадата на Сараево. По-кротка от “Добре дошли в Сараево” (и още по-далеч от “Моцарт завинаги”), тя предлага въздържана, хуманна перспектива, която може да се определи като “старомодна” – както в отрицателния, така и в положителния смисъл на тази дума. Подобно на “Коля” и в тази история главният герой е възрастен човек, който с неохота осиновява две осиротели момчета, едното от които е глухонямо. Филмът се отличава с особено усещане за обикновен живот при необикновени обстоятелства (споделено от създателите на филма), в чийто контекст експлозиите на безсмислен ужас са още по-ефектни.”
Том Чарити