“Фараон” е нагледна хроника на прехода в Румъния. Много ситуации, типични за страната от онова време, виждат бял свят чрез репортажите и преживелиците на една журналистка. Костаке Николау, по прякор Фараона, е възрастен скитник, който живее из букурещките улици. Единственото, което притежава, са едни везни. 40 години от живота си прекарва като политически затворник в Сибир, но почти нищо не си спомня за това време. Централната роля във филма е на младата репортерка, която, силно заинтригувана от историята на Фараона, започва да я разнищва. Ще извлече ли от нея някакви поуки за обществото? Ще променят ли нейните открития собствените й възгледи за света? Кадрите предполагат точно това: някои от тях са цветни – те представят събитията, които се разиграват пред репортерската видеокамера, а други са черно-бели, ала сгъстената им емоция сякаш увисва в пространството. Всъщност чия гледна точка пресъздават те? Фараоните са били абсолютните господари, боговете на земята. Навремето те построяват пирамидите и Сфинкса. По някакъв странен начин Костаке Николау напомня фараон. Загадките около неговата личност са нищо пред великите мистерии на днешния свят. Опитите на младата журналистка да ги разплете са и опит за подреждане на по-мащабен пъзел. Дали ключът не се крие в религията?