Изненадващият дебютен филм на Фрамартино е заснет в околностите на Калабрия, опустошена от масовите изселвания. Почтителен, на места проявявайки чувството си за хумор без да изпада в драматизъм или да изкривява реалността, режисьорът насочва камерата към тези, които са останали по калабрийските земи. “Дарбата” е история без диалог за старец, който очаква края на дните си, отказвайки да приеме модерния свят, и бавноразвиващо се момиче (според съселяните му обладано от зли дяволи), което отдава тялото си не на свръхестествени сили, а на шофьорите, които го закарват обратно в планината. Момчетата, които помагат на стария човек да погребе мъртво куче, забравят при него мобилния си телефон и неприлична снимка. Телефонът звъни, но старецът не проявява особен интерес. За него това модерно творение е също толкова безсмислено, колкото и повредилата се на пътя кола или заседналата в пясъка рибарска лодка. Футболната топка се търкулва надолу по склона. Няма кой да я спре. Пейзажът остава все така внушителен и безразличен.