Като се има предвид честотата, с която излизат филмите на един от най-добрите представители на немското кино – веднъж на не по-малко от две години, навярно за публиката ще бъде приятна изненада да научи, че “Деветият ден” на Шльондорф съдържа най-доброто от неговата работа до момента. След цяла серия англоезични заглавия немският режисьор се завръща към родния си език.
Шльондорф разказва агонизиращата история на Кремер, основаваща се на истински случай. Кремер е млад католически свещеник, затворен в концентрационния лагер Дахау заедно с много други свещеници от цяла Европа. Независимо от суровите изпитания, които са принудени да понасят, нито един от затворниците не изгубва вярата си. Неочаквано Кремер е освободен за девет дни и, както му е наредено, се връща в родния си Люксембург. Скоро след пристигането си той получава призовка от любезен и спретнат есесовски офицер. Гебхард се опитва да осуети делото на местния епископ, който бие църковните камбани в знак на пасивен, но изключително ефективен бунт срещу нацисткото управление. Кремер е изправен пред горчив избор: или да убеди епископа да преустанови своя бунт и да напише писмо в подкрепа на нацистите, или след девет дни да бъде върнат в Дахау, където не може да се надява на друго, освен с примирение да очаква смъртта.